Растението са намерили експерти, работещи по създаването на пътеводител за Източни Родопи.

Преди настъпването на ледниковия период силиврякът е обитавал цяла Европа и част от Азия, но днес се среща само в България и в Северна Гърция. През 1835 г. унгарският ботаник Имре Фривалдски описва растението и го определя като ново за науката, а за находището му отбелязва "Румелия, планината Родопи". Година по-късно растението е открито и в Стара планина.

Фривалдски го нарича Haberlea rhodopensis в чест на своя учител Карл Хаберле и на планината Родопи. Силиврякът е култовото цвете на траките. Притежава свойството анабиоза - състояние, в което жизнените функции са сведени до минимум. Повехнало и изсъхнало от суша, след поливане растението се съживява отново.

Според легендите цветето се е родило от кръвта на Орфей. В близост до Кърджали днес има четири официално регистрирани находища на силивряк - при селата Дядовци, Любино, Прилепци и Рабово, които са със статут на природни забележителности.

Преди няколко дни експертите от проекта откриха рядък вид орхидея - Провансалски салеп, която цъфти в Източните Родопи. В България е известно само едно находище на този вид, което се намира по северните склонове на рида Гюмюрджински снежник. Провансалският салеп е включен в Червената книга на България със статус "Критично застрашен".


*”Новото тракийско злато” е българско-холандски проект за по-зелено бъдеще на Източните Родопи. Основната му цел е развитието на устойчиви инициативи, които насърчават и съчетават биоземеделието, възстановяването на околната среда и екотуризма. Петгодишният проект започна през 2009 година и е финансиран от Националната пощенска лотария на Холандия.