Предстои процедура в парламента по избор на нова комисия, тъй като мандатът на сегашната изтича на 5 април, обясни той на конференция „Комисията по досиетата - равносметката” за петте й години работа, предаде БГНЕС.

По думите му комисията е показала изключителна обективност за времето на прехода и управляващите ще продължат да търсят истината за всички институции в страната.

Цветанов даде за пример номинирания от всички партии за президент на Германия Йоахим Гаук, който е първият председател на комисията, разследвала ЩАЗИ през 1990 г.
"И пастор Гаук е пример за обективност и фигура, оценявана от целия германски народ", добави вицепремиерът.

"Ако се знаеше истината за досиетата, днес държавата щеше да е много по-добре", каза още той, цитиран от Дарик. По думите му комисията допринася за разкриването на истината за кредитните милионери, за банкерите, ръководителите на висши учебни заведения, както и висшия адвокатски състав.

Комисията ще получи политическата подкрепа от парламентарната група на управляващата партия, каза още Цветанов, цитиран от БТА.
Той добави, че за него е важно да не се получи вакуум, като през 2006 г., когато беше приет законът и "пет-шест месеца не бяха достатъчни, за да се направи изборът и да започне да функционира комисията".
Министърът добави, че МВР е предало над 1 млн. информационни единици за изпълнение на дейността на Комисията по досиетата.

"Законът е добър, но има някои несправедливости", призна пък самият Евтим Костадинов. Според него трябва да се разшири обхватът на хората, които да подлежат на проверка, както и периодът. Той предлага да е от 10 ноември 1989 г.
По думите му трябва да се прецизират и длъжностите, за които се проверяват публичните личности. За длъжностите в МВР например е записано, че се проверяват началниците на отдели и на сектори на полицейски управления, но са пропуснати по-висшите длъжности като зам.-началници на управления и зам.-началник на отдели в министерството.

"Такъв е и случаят с медиите - при изреждане длъжностите на проверка са пропуснати управителите на печатните издания и на електронните медии. Не е логично да се проверяват водещите на рубрики, а управителите на медиите - не. Предлагаме да се проверяват и кредитните длъжници", каза Костадинов.

"Комисията не е съд, както изискват някои да бъде – тя публикува фактите, както е записано в Закона. Той не е лустрационен, моралната оценка е на обществото. Има и недоброжелатели, които определяха комисията, че омаскарява хората, особено от засегнатите. Те имат право да отидат в съда", коментира още той.

Костадинов припомни, че през януари 2010-а имало опит от бившия ръководител на 6-то управление Димитър Иванов и Светлана Шаренкова "да се стопира сериозно работата на комисията, като не се публикуват имената на хората с унищожени документи".
"Но това не стана, защото Конституционният съд се опря на закона. И защото именно тези документи са били унищожени тенденциозно по времето, когато министър на вътрешните работи е ген. Атанас Семерджиев", припомни Костадинов.

По думите му от комисията не приемат упреците, че вредят на националната сигурност.
"И при двата случая - с публикуването на имената на дипломатите и висшия клир с досиета, ние спазвахме закона. Обществото трябваше да знае и затова и ние никога не сме допускали да бъдем под натиск. Не приемаме и обвинението, че крием информация", категоричен бе той.

От 5 април 2007 г. до 1 декември 2011 г. за принадлежност към тайните служби на комунистическата държава са проверени 112 445 души. От хората, участвали в изборите, са проверени 63 835, а от тези на публични длъжности са 41 798.
По-късно през годините се разбра, че 144 253 досиета са били унищожени от службите, каза Евтим Костадинов.

48% от българите одобряват дейността на комисията по досиетата и едва 16% не я одобряват, съобщи межудувременно Лидия Йорданова, директор на НЦИОМ. Над 50% от гражданите са за разширяване обхвата на комисията и само 6% са за стесняване на дейността й - главно членове на БСП и по-възрастни.
Обществото като цяло е реагирало положително на обявяването на сътрудниците на ДС сред дипломатите и митрополитите. След това одобрението на църквата от 53% е паднало на 36%.