- Проф. Градев, тази седмица в Лондон едно престъпление от ислямофобия разбуни духовете, бял британец блъсна микробус против хора край джамия. Сякаш беше нещо ненормално на фона на множество джихадистки атентати в Европа...

- Престъплението е от ксенофобия, ако оставим настрана конкретния термин - "ислямофобия".

Ксенофобията представлява чувство на омраза, отрицателна нагласа към различните хора, към различните (от нас) групи, политически или други. Но тя най-силно и явно се усеща в етническите взаимоотношения и междурелигиозните различия...

- В буквален превод тя е "чуждомразство" и всички знаят, че е нещо много лошо. Но някой от големите философи беше казал: "Всичко съществуващо е разумно"...

- Хегел.

- А след като ксенофобията очевидно съществува, дали няма и нещо рационално в нея?

- Рационално - не бих казал, все пак говорим за омраза, за негативна емоция. Тя, впрочем, силно се усеща и при политически различия, както в миналото на Русия - в конфликта между Америка и Съветския съюз.

Където има различия, се намесва идеологията и тя използва ксенофобията като инструмент.

- Споменахте миналото на Русия. Но там преди съветското време виждаме и черносотниците - с ожесточен антисемитизъм...

- Това също е в контекста на отношението към различните. Използва се омразата като едно естествено чувство на хора, които не осъзнават чак толкова политическите различия. В тях се превъзбужда омразата към различния, като им се внушава, че той, различният, им пречи да живеят добре, а не в бедност.

Нечии политически неудобства се прехвърлят към различните. И това го подемат пропагандатори и го вкарват в употреба...

- Вие току-що, случайно или не, казахте "естествено чувство"...

- Естествено е, доколкото то се споделя от хората, които се социализират чрез омразата. Да кажем, както ние още говорим за турското робство.

Или както голяма част от арабите мразят "белия свят", защото са били поробени. Още колониалните зависимости са създали тази естествена омраза. Нека не ви стряска думата "поробени". Чувал ли сте какво е вършено в Конго по заповед и в угода на белгийская крал Леополд II?

По-късно гузните колонизатори - в Англия, Португалия и т.н. приемат тези хора в своите държави, да живеят там. Ако много африканци и араби живеят във Франция и Белгия, то е в крайна сметка последица от колониалното им минало.

- Било е отдавна...

- Да. Дори толкова отдавна, че да има време за един обрат, който още озадачава света.

Някога онези хора с желание са дошли в Европа, където животът е по-хубав. Техните деца обаче се чувстват втора категория. Те са образовани в модерните държави, там са деца, но винаги са втора категория.

И като погледнем атентатите напоследък - това са хора,  които са родени формирани в модерния свят...

- Наистина. В Брюксел миналата година откриха, че цял квартал бил инкубатор за терористи.

- Първоначално отговор на съжителството с хора от бившите колонии е една концепция - или политика, т.нар. мултикултурализъм. Това е теория, родена от безизходица:

"Така и така, те съществуват, не можем да ги изгоним, но ние трябва да ги укротим, трябва да ги вкараме в едни рамки и за пред света изваждаме идеята за мултикултурализма".

Тоест да се напаснат културите на малцинствата и на мнозинствата.

- Звучи добре. Къде е проблемът?

- Това напасване само на теория излиза, иначе става дума малцинствата да се подчинят на културните норми и стандарти на мнозинството. Никакво мултикултурно взаимодействие не се получава.

Мултикултурализмът означава да се слеят културите и да се получи нов продукт (културен) и да живеят всичките културни общности на равни начала. А то винаги става дума за т. нар. акултурация: ти идваш в тая държава, ти си мой съсед, трябва да приемеш културните стандарти.

А ако не ги приемеш, ще страдаш, защото ставаш аутсайдер. Ставаш обект на стигма, на клеймо - че си некадърен да се приспособиш, че си некъдърен да разбереш големите идеи на модерна Европа.

- Предпочитате да говорите не за самата ксенофобия, а за нейните политически отражения. Но нека повторя моя "непозволен" въпрос. Тази омраза не е ли сама по себе си инструмент за съхраняване на някаква общност, за нейната защита...

- ... от околната социална среда.

- Да.

- На естествено ниво, във всекидневието има такъв аспект. В дадена култура се развива етноцентризъм. Тя започва да издига себе си в култ - че тя е важна, че тя незаслужено е потъпкана, че някой по-силен я мачка, че иска да й отнеме нейните ценности и да я накара насила да приеме други.

Това е естествената съпротива. Но тя е на равнището на чувства, тя не води до революция, тя не поражда агресия, поради слабостта на тези малки общности.

А мултикултурализмът е една идея за пред света, тя трябваше да покаже как се съчетават културите, колко сме далеч от времената на сегрегацията.

Когато обаче започнаха големите атентати в Европа, Меркел каза "Мултикултурализмът не работи". И и други политици, и анализатори също казаха "Не работи".

- Миграционната криза също засили това преосмисляне.

- Разбира се. Хората се вълнуват и стават масово агресивни срещу новодошлите. Гледам и в малки населени места у нас каква съпротива има, дори само четири-пет души да искат да се заселят. И соросистки медии скачат: България е ксенофобска държава.

Не, не е ксенофобска държава. Но хората се страхуват. Те гледат какво става по света, по улиците на Германия и си казват "не искаме тук от тези хора"...

- Няма ли един парадокс? Известно е, че в малките населени места най-ужасните престъпления се вършат от наши си български цигани. Би лъснало и статистически, но "политическата коректност" забранява такава статистика.

- В съзнанието си хората някак смятат бежанците за цигани... Няма да признаят, но в себе си, психологически ги приравняват. И каква следва: "Ето ги и тези... Ще се съберат, ще се увеличи злото.

- Но иначе погледнато, събират се също две ксенофобии - местна и вносна...

- И в Белгия ще видите и общности които не могат да се приспособяват. Те искат с тях да се съобразяват другите и това дразни мнозинството.

Тук циганите са друг етнос, друга култура. Мнозинството от тях не могат да се разтворят в нашата култура. И навсякъде по света с тях е така.

Но помним, че не винаги са били такива напреженията цигани-българи. Сега циганите масово са без работа.

Може би вече в цяло поколение в съзнанията изобщо я няма мисълта, че парите се изкарват, че се напредва с труд, с лишения. Живеят само за днес и за утре, няма перспектива и тези хора не могат никога да се включат в социалния процес.

- Знаем ли наистина каква става в обществата, пропукани от от толкова много различия? Защото има и изненадващи случаи на солидарност. Но го има и онзи англичанин с микробуса...

- Хубавата страна няма да угасне, защото в обществото винаги има здравомислещи, хора с нормална психика.

А агресивността не личи по цвят на кожата. Тя отива при онези, които са докарани до ръба. Те няма какво да губят, мразят другите защото самите те страдат...

И той лесно може да хване камиона, само за да каже "Я, вие да видите какво значи да страдаш". Той може да е подтикнат и от патологично страдание, може и да е съвсем нормален. Но посланието му е: страдайте и вие, да видите какво е страдание. Това е психологическата трактовка на нещата..

Друго е вече, когато такива хора ги подбират и им плащат за да направят някой зулум, защото те вече са готови да го направят... По света има много хора, които страда. Лесно можеш да ги вкараш в митинг, в социални движения, в бунт.

- Бяхте изследвал т.нар. емоционална чума в съвременни условия. Това засилване на ксенофобията и у нас и другаде свързано ли е с тази "чума"? Дали не е неин симптом?

- Донякъде да. Този термин употребява Вилхелм Райх, за да покаже колко ниско се сриват емоциите у хората при криза, по-специално във Втората световна война.

И в сегашните кризисни условия забелязваме намалена чувствителност у хората. Защото когато самият ти силно страдаш, ти не можеш да съчувстваш, можеш само да приемаш съчувствие.

За да можеш да си благороден, трябва да имаш статус, да умееш да отграничиш себе си от ситуацията. А сега имаме права, но вижте как живеят пенсионерите, колко безработни има, колко самоубийства стават поради това, че хора не издържат.

И когато се разклатят нещата, като се покажат икономическите и социални язви, и ксенофобията пламва. А нея могат да я използват само зли сили - след като я овладеят, само те експлоатират гнева на мразещите.

- - -
* Проф. д-р Дончо Градев е преподавател по социална психология в СУ "Св. Климент Охридски". Сред трудовете му са "Психология на масите", "Стигма и личностна биография", "Критичната социална психология", "Властта на малкия човек". Предстои да излезе и "Ксенофобията: стигматизиране на различните", в съавторство с политолога Александър Маринов.