Отделно в Европейския съюз има общо регулиране и вътрешно регулиране, което всяка държава прави за себе си. Европейските директиви решават няколко главни въпроса- например създаване на конкурентна среда за търговците на дребно, намаляване на препятствията за навлизане на пазарите на нови бензиностанции, предотвратяване на пазарни концентрации и картели.

От 2011 година Брюксел се ориентира към либерализация на пазара и отказ от пряко регулиране на цени. Само в няколко държави има практиката да се определят максимални цени, които не бива да бъдат надхвърляни.

Така например в Белгия правителството определя пределна цена на горивата на пазара. Тя се изчислява по формула, отчитаща световната цена на петрола, марж на дистрибуторите, ДДС, акциз и други отчисления за бюджета. Никой търговец не може да надхвърля тази цена.

В Люксембург водят подобна политика. Там също има пределна цена, но тя важи за 2/3 от продаваните горива от големите вериги. Останалата 1/3 се продава от малки бензиностанции и то на по-ниски цени. Добра практика има в Австрия и Германия.

От 2011 година в Австрия действа информационна платформа E-control, която дава в реално време цените на пазара на различните търговци. Те са длъжни при промяна, да съобщят новата цена. Има и условие-повишаване на цена може да има веднъж в денонощието, а при понижаване няма ограничения. Така потребителите знаят, че между 12 и 14 часа цената на бензиностанциите е най-висока и ако имат финансови проблеми, не зареждат в този промеждутък. Всеки може да сравни цените и да зареди там, където му е най-изгодно.

В Германия цените могат да се променят нагоре или надолу, но това се следи от 2013 година и се предоставя като информация на потребителите. Така те избират къде да заредят по цената и мястото. Тъй като в Германия много бензиностанции не работят през нощта, това е времето, когато цените са най-високи. Сутрин обикновено цената пада, а в час пик отново достига максимума си за деня.