Неговият доклад е по линия на „бележките“, които американското правителство пише от години на чуждите държави по различни проблеми – като борбата против тероризма или зачитането на човешките права.

САЩ са единствената страна, която толкова системно и упорито раздава оценки; тя прави това чрез своето външно министерство, традиционно известно като Държавен департамент.

Вашингтон препоръчва на София по-ефективно разследване и наказване на трафика на хора и по-добра защита за жертвите* на отвратителните престъпления, обобщени с този термин (англ. human trafficking или trafficking in persons - TIP).

Американците... не откриват Америка

За отбелязване е, че в доклада няма гръмовни новости и открития.

Изводите общо взето съвпадат с българските констатации и оценки, например в проекта за 5-годишна Национална стратегия за борба с трафика на хора (2017 - 2021), който в момента е достъпен за обществено обсъждане на сайта на Национална комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ).

Освен това данните за трафика на хора в България от доста време са известни и от авторитетни външни източници.

Тези данни звучат тягостно, определено тягостно. Ако трафикът на хора е „позор за всички нас“, както го бе нарекла Службата на ООН по наркотици и престъпления (UNODC), в България властите и обществото имат причини да се срамуват повече от другите, поне в Европа.

През 2013 - 2015 г., България се запазва като основна страна на произход на трафикирани хора към други страни в Европейския съюз (предимно към Германия, Гърция, Холандия, Австрия, Кипър, Полша, Италия, Чехия).

Констатацията е на Групата от експерти към Конвенцията на Европа за борба с трафика на хора (GRETA); тя е цитирана в 37-те страници на проекта за Национална стратегия.

Същите експерти отчитат и тенденция за повишаване на вътрешния трафик. С други дума все повече български гражданки и граждани рискуват не само да бъдат „експортирани“, но и да изпаднат в т. нар. съвременно робство в пределите на Отечеството.

Евростат пък сочи, че България, заедно с Румъния и Нидерландия е сред страните с най-висок относителен дял на жертвите на трафик, спрямо общото население.

И този кошмар подлежи на измерване. През 2012 г. над 13 на всеки 100 000 души у нас са се оказали жертви на някой вид робство. Процентът им е 5 пъти по висок от средния за 28-те страни в ЕС.

Без изненада, рискът за момичетата и младите жени е несравнимо по-голям от този за мъжете на същата възраст. По-точно: 18 пъти по-голям в категорията 18-24 години и 28 пъти по-голям за момичетата на 12-17 години, отколкото за непълнолетните момчета.

Наличните статистически данни за изселванията от страната в периода 2010-2015 г. показват, за 5 години повече от 20 000 момичета и жени на възраст 15-29 г. са напуснали България. Но това изглежда включва не само жертви на трафик.

Два вида престъпления

Хиляди мигранти вече намериха смъртта си в Средиземно море, а в началото на месеца деветима загинаха в катастрофа на българската магистрала „Тракия“.

Подобни новини идват с такава честота, че вече минават покрай ушите ни, а и покрай душите ни. Същевременно те предразполагат и към едно объркване, така че не е излишно да се уточни: каналджийството не е трафик на хора.

Трафикът, „съвременното робство“, е описан от ООН и от официални текстове у нас така:

набиране, транспортиране, прехвърлянето, укриването или приемането на отделни хора или групи хора,  независимо от изразената от тях воля, когато се  извършва с цел експлоатация

А "експлоатация" тук означава, че тези хора ще бъдат използвани:

• за развратни действия;
• за принудителен труд;
• за просия (както и за кражби, което се върши с ромски деца, изнасяни от Румъния в Европа);
• за отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност;
• или за да бъдат държани в принудително подчинение.

(Да, не е филм на ужасите, а истина: трафикът реално включва и отвличания, убийства и "разфасоване" с цел продажба на органи.)

Факт е, че афро-европейските банди каналджии са също толкова безскрупулни и съвършено безразлични към чуждия живот.

Същевременно, освен „таксите“, които обират от попадналите в ръцете им и практически безпомощни бежанци и мигранти, те търсят и други начини да се възползват от „човешката стока“.

Ето защо двете групи престъпления често се преплитат, включително в Европа особено в последните години.

Неслучайно в Националната стратегия са разгледани и предизвикателствата, свързани с миграционната криза, поради която България се оказва още по-набъркана трафика на хора:

„Високо рискова и крайно уязвима група по отношение на трафика на хора са непридружените деца и граждани на трети страни, преминаващи транзитно през България... За първите осем месеца на 2016 година, броят на непридружените деца, преминали през територията ни е над 2300.“

В друг български документ - действащата Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията (2015 – 2020) има специален раздел „Противодействие на трафика на хора“ (III. 3, т. 3.3)

Закъснение

От 2002 година в българския Наказателен кодекс има Глава “Трафик на хора“ (чл. чл. 195А – 161). Малко по-късно е приет специалният Закон за борба с трафика на хора, той е в сила от 1 януари 1994-а.

Все от това време у нас действа Национална комисия за борба с трафика на хора; сега неин председател е Красимир Каракачанов, вицепремиер и министър на отбраната. Тя приема програми, механизми за работа с жертвите и други документи.

Замисля се обаче човек. Защо всичко това изостана с 10 години от мутренските времена, когато хиляди български момичета бяха продадени да проституират в Кипър, Гърция и Западна Европа, понякога пряко отвличани от улицата у нас? Пак през 90-те години, когато бяха осакатени съдбите им, гръмнаха и първите големи измами с „работа в чужбина“.

Закъснение има, но истината е, че не само България, а светът закъсня.

На „съвременното робство“ внимание се обръща едва към края на 90-те и в началото на сегашния век. Не 15-20 години по-рано, въпреки заробването в Западна Европа на хиляди филипинки и виетнамки. (Смениха ги африканки, за да отстъпят след това на момичета от Източна Европа.)

Международният Протокол за предотвратяване, спиране и наказване на трафика на хора влезе в сила през декември 2003 година. (Накратко ООН беше обявила тази практика за престъпна още през 2000 г.)

Към 2009-а световната организация беше готова с първото си глобално изследване и трябваше да признае колко трудна задача е борбата със съвременното робство. Тревога биха и най-мощните полицейски служби, без да пропускаме Интерпол.

Към 2010 – 2012 г. хиляди банди, свързани с транснационални мрежи, поддържаха и експлоатираха не по-малко от 510 големи потока на трафик на хора по планетата.

Светът и сега има да догонва, независимо, че в повечето страни отдавна действат закони против роботърговците на XXI век. Всеобщ е проблемът, който се забелязва в България – закони има, прилагането им куца.

Огромна зла сила

Представа за мащабите на злото, на което закъснелият свят се опитва да противостои, дават едни числа.

Към май 2014 година Международната организация на труда (МОТ) смяташе, че 21 милиона души по света са в клещите на съвременно робство.

Пак тогава по нейни оценки годишните печалби на незаконните трафиканти бяха приблизително 150 милиарда долара (почти пет пъти повече, отколкото през 2005-а).

Лъвският дял според МОТ се пада на проституцията – 99 милиарда долара; това въпреки, че тази индустрия биват вкарвани само около 22% от всички жертви на трафик на хора.

Бързо нарастват в последните години и печалбите от използване на принудителен труд. Той носи 34 милиарда долара в строителството, промишленото производство, мините и поддръжката на инфраструктура. 9 милиарда долара дава робският труд в земеделието, горското стопанство и риболова.

Колосалните печалби, разбира се, осигуряват и мощно оръжие за корумпиране на „когото трябва“ по всички континенти.

Същевременно самата отраслова структура, в която текат потоците роби, подсказва и огромната сложност на явлението „трафик на хора“. Тя допълнително затруднява властите във всички страни, не само в България. Дори такава привидно ясна проста посока като „защита на жертвите на трафика“, крие една ли не непреодолими спънки.

- - -
* В интерес на истината „тревожно ниското“ разследване и наказване на трафиканти на хора е световен проблем. Самият Държавен департамент по-рано бе отчел, че през 2015 година в целия свят е имало едва 6609 присъди за този вид престъпления.