Но той има интересна биография и запомнящи се постъпки, преди да се превърне в символ на злото за своя народ.

Комунистическият лидер, управлявал Румъния 24 години, започна кариерата си като най-либералния управник в социалистическия лагер, за да я завърши като един от най-жестоките диктатори.

Той наложи невиждан в Европа през 20 век режим в страната си. Румънците имаха право да гледат телевизия не повече от 2-3 часа в денонощие, храната се раздаваше с купони, пазаруваха в полупразни магазини, където обаче задължително висеше портрета на вожда.

Причината за тези ограничения бе манията на Чаушеску да ликвидира държавния дълг на страната. И успява - през 1980 година страната има 11 милиарда долара задължения, през 1986 те са 6.4 милиарда, а през април 1989 година дългът е изплатен напълно. Но докато гражданите му се ограничават, самият той тъне в разкош, немислим и невиждан от обикновените румънци.

Вождът се къпе в златна вана, неговото куче бе разхождано из Букурещ с кортеж от лимузини. Това прелива чашата на общественото търпение и всичко избухва през декември 1989 година. Неговата съпруга Елена не отстъпва на Николае по любов към разкоша.

Двамата живеят в Двореца на пролетта, резиденция с 80 елегантно обзаведени стаи, с мозайки, ръчно изработени килими, мраморни маси, огледала от венецианско стъкло.

Една от стаите на дъщерята на Първото семейство Зоя е била точно копие на будоара на Мария-Антоанета, злополучната френска кралица. А по обширния двор гордо се разхождат пауни и радвали окото с пъстроцветните си опашки. Всеки детайл от обзавеждането на двореца е бил лично избиран от Елена Чаушеску.

С особена гордост тя обзавеждала баните - някои от тях със златни кранове, душове и вани. Любовта на семейството към златото била известна и затова множество подаръци от чуждестранни гости - политици, бизнесмени и партийни лидери - били от този метал.

Но двамата Чаушеску най-много ценели гоблен от 15 век, подарен им от Шарл де Гол. Смятали го за свой талисман.

Не през цялото време на своето управление Николае Чаушеску е имал славата на жесток диктатор. Напротив, той започва кариерата си на първи секретар на Румънската компартия като либерално настроен човек.

В първите си години той разрешава ограничено самоуправление на държавните предприятия, нещо немислимо за соцлагера, пуска чуждестранни списания и вестници да се продават свободно и отменя арестуването на румънци за контакт с хора от Западна Европа.

Връх на неговия либерализъм и непокорство спрямо Москва е поведението му по време на Пражката пролет 1968 година. Той не само че не изпраща румънски войски да унищожат "социализма с човешко лице" в Чехословакия, но и осъжда действията на Москва и Варшавския договор. Това предизвиква истински възторг в страната и той е избран с огромно мнозинство на поредния партиен конгрес.

Точно тогава - непосредствено след събитията в Чехословакия, Чаушеску се освобождава от нелоялните към него съпартийци. С развързани ръце, неговият курс рязко се променя. Вероятно голяма роля за това изиграва и съпругата му Елена -амбициозна, напориста и с влияние над Николае.

На практика тя се превръща в сивия кардинал на Чаушеску до края на живота на двамата. Друго различие, което Николае Чаушеску си позволява през 70-те години на миналия век е сближаването с Китай. При посещение там вижда какво означава култ към личността на Мао и въвежда почти всички негови черти в Румъния.

Журналисти, писатели и политици от компартията го ласкаят на всяка крачка, прикачват му прозвища, които сега изглеждат смешни, но тогава са се възприемали напълно сериозно. Например Геният на Карпатите, Източник на светлината, Творец на епохата. Постепенно той сам започва да вярва, че е гениален и твори история.

Особено се радва, когато го сравняват с Влад Цепеш-граф Дракула. Елена не остава по-назад, нея я наричат Факелът на партията, Жена-герой, Направляващ лъч за румънската култура.

Голямата страст на Николае Чаушеску през цялото му властване е ловът. Неговите помощници упоявали мечките предварително, така че да не са прекалено активни и Чаушеску ги застрелвал. На всички останали участници в лова се забранявало да убиват повече животни от него.

Икономическите проблеми за Румъния идват през 80-те години на миналия век. Страната тъне в жесток режим на икономии, токът често спира, цяла Румъния потъва в тъмнина с изключение на дворците на Чаушеску.

Затова когато идва бунтът на румънците през 1989 година, той няма никаква подкрепа. Историята на бягството му, залавянето, съда и разстрела станаха световно събитие номер едно в декемврийските дни. Дали съдбата му е била заслужена, самите румънци трябва да решат. Но днес, вече 29 години след онези кървави събития, проучване на общественото мнение показва ,че 46% от тях са готови да гласуват за него, ако се яви на избори.