Това съобщи председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Цветан Райчинов след среща със синдикатите, предаде БНР. Новите цени на клиничните пътеки означават, че лекарите ще получават по-малко пари за лечението на пациент. От финансовото министерство обаче отрекоха да има такова орязване на парите за клиничните пътеки.
Д-р Райчинов обаче твърди, че финансовото ведомство са дали един ден на националните консултанти по различните заболявания да дадат мнението си. Повечето от тях обаче са отказали да дадат писмено становище по новите цени на пътеките.

По думите на д-р Иван Кокалов от КНСБ работната група по остойностяването във финансовото министерство прави това, за да стигнат парите. Според него, за да се определи цената на услугата, трябва да се обсъди цената на труда на медицинските работници.

Председателят на съсловната организация на медицинските сестри проф. Станка Маркова каза, че към момента на много места в страната сестрите получават със закъснение само аванси от по 50-100 лева. Болниците продължават да затъват в черната дупка на дълговете и заделят за тези плащания от фонд "Работна заплата", потвърди и д-р Кокалов.
 
Протестите на лекарите в страната ще продължат до постигане на консенсус за целите и конкретните стъпки и срокове на реформата в здравеопазването, категорични са от Българския лекарски съюз, КНСБ, КТ "Подкрепа" и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, цитирани от БТА.

На 8 ноември работещите в сферата на здравеопазването ще протестират в Добрич, на 9 ноември - в Стара Загора, на 10 – в Пловдив и на 17-ти в Пазарджик. След като приключат протестите ще се стигне до едночасова национална ефективна стачка в цялата страна, заяви Иван Кокалов от КНСБ, цитиран от БГНЕС. Възможната и вероятна дата за националната стачка е 19 ноември, когато ще се гледа бюджета на Здравната каса. След това ще се обсъди възможността да се премине към стъпаловидни стачни действия в цялата страна.

Четирите организации настояват за публично, прозрачно управление на НЗОК. Настоява се бюджетът на НЗОК да отива само за здравноосигурители плащания, като разходната му част е не по-малка от приходната, а регулацията на медицинските дейности да се изработва, извършва и контролира от здравната каса и лекарския съюз на база медицинска целесъобразност.

Организациите искат Националния рамков договор да бъде с продължителност 1 година и да се премахне възможността здравната каса самостоятелно да подменя договора с друг вид документ. Исканията включват и остойностяването на медицинските дейности да се извършва от НЗОК и БЛС като предварително представителните синдикати, организациите на работодателите в здравеопазването и Министерството на здравеопазването договорят стандарти за заплащане на труда.

Настоява се също за регулярно изплащане на финансовите задължения към болниците, за да може редовно да се изплащат работните заплати на медицинския персонал.