На 19 февруари Бочаров имаше рожден ден. Той бе най-възрастният действащ журналист в България и както сам се определяше - човекът, преживял три Българии.

В края на юли миналата година Бочаров бе хоспитализиран за кратко в болница след прилошаване. Преди няколко лета той получи исхемичен инфаркт и бе приет в "Александровска" болница. Поставили му и три стента, припомня "24 часа".

Опелото на Петко Бочаров ще се състои в неделя от 13,00 часа в храма "Св. Седмочисленици" в София.

Преди 2 години Бочаров заяви в интервю за БНТ:

"България в цялата си история е страдала от идиоти. Идиоти, които са нанасали непоправими поразии на нашето битие. Две Балкански и две Световни войни - това са четири войни, в които нито едно българско военно знаме не е попадало в плен, но и в четирите сме били на страната на победените, което е дело на идиоти в нашата история. Поразиите на тези идиоти са неизчислими. И в момента няма изключения. Такива ги има и сега".

Тогава той пожела на изстрадалото отечество не само да се отърве от идиотите, които само го забиват в проблеми, а и да получи това, което заслужава.

"Мечтая първо да се преселя оттатък без да ме боли, защото много мразя болката и се надявам така да стане, защото мен Господ ме обича. Виждал съм я неведнъж съвсем отблизо. Сега не искам да мисля за това, продължавам да мисля за хубави неща", каза още Бочаров.

Биография

Петко Бочаров е роден на 19 февруари 1919 година в София. Завършва Американския колеж, а след това право в Софийския университет. От 1952 година работи в Българската телеграфна агенция, първоначално като преводач от английски език, а впоследствие достига до длъжността заместник-главен редактор. През 1983 г. се пенсионира.

Между 1981 и 1993 година участва с новини и коментари във „Всяка неделя“. Има редовни рубрики по БНТ в програмата „ТВ око“, в радио „Свободна Европа“, в „Дойче веле". В последно време пишеше във в. "Новинар".

През 1991 г. Съюзът на демократичните сили го предлага за депутат от район "Средец" в София, но той отказва, защото смята, че депутатстването не е за него, че е журналист и иска да бъде свободен, да знае, че за това, което казва, само той носи отговорност.

На 23 февруари 1992 в предаването „ТВ око“ произнася фразата „Да, ама не“, с която става още по-известен.

През 1948 г. е осъден за даване на подкуп на следовател, който разследва брат му. Излежава присъдата, работи в рудник "Куциян" в Перник. Между 1946 и 1982 година Петко Бочаров е агент на Второ управление на Държавна сигурност. Той е сред малкото публични фигури, сътрудничили на Държавна сигурност, които признават предварително и се извиняват за този факт.

Автор е на автобиографичните книги "Картини от три Българии" (2010) и "Лица и съдби от три Българии" (2010), на "Страсти и контрасти в три Българии" (2011), "Нашата Via Dolorosa" (2012), "Петко Бочаров на 95 през три Българии" (2014).

На 20 май 2014 г. Петко Бочаров бе удостоен с наградата "Златен век" - печат на Симеон Велики, на Министерството на културата.