„През годината приех част от поканите и осъществих 22 посещения зад граница. От февруари до май представлявах България на 4 заседание на Европейския съвет. Вярвам, че 2018 г., в която отбелязваме 140 години от Освобождението на България, е възможност да изведем българо-руските отношения от ледената епоха, в която ги заварих“, заяви държавният глава пред събралите се журналисти.
 
"След проведени консултации с всички парламентарно представени политически сили, връчих мандат на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Обнародвах 86 закона, като на 5 от тях наложих вето. Упражних това правомощие в интерес на български граждани. 4 от ветата бяха преодолени, при две вета са постигнати резултати – при закона за концесиите и при закона за бюджета на НЗОК за 2018 г. отмяната на мораториума съхрани живота на множество тежко болни. Сезирах Конституционния съд относно СЕТА“, изтъкна Радев.

По думите му българската външна политика трябва да се формира у нас и да се отстоява навън, а не обратното.

Според него сектор "Сигурност" е в критично състояние.

„Проблемите на личния състав остават нерешени. Постигнатото от министъра на отбраната увеличение на заплатите се разминава с очакванията. Това, което не успях да свърша, бе да убедя управляващите за ревизия на приетия от тях Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП. Планът ще бъде прегледан едва през септември, но с неясен резултат“, отчете още държавният глава.

Той добави, че голяма част от усилията му са били посветени на изграждане на ефективен антикорупционен модел. Радев декларира, че ще работи за реформа в правосъдната реформа и антикорупционното законодателство.

„Цялата истина за КТБ гражданите очакват от съда. Приетият антикорупционен закон е слаб. Ръководството на антикорупционния орган ще се избира от парламента, който избира правителството. Това отсега поставя под въпрос неговата независимост. Видно е, че и занапред борбата с корупцията ще се води от гражданите и медиите. България е в критичен момент от своето развитие. Председателството не отменя дебата. Председателството не е алиби за бездействие по болните за българина теми“, каза още Радев.

Според него въвеждането на електронното управление е без алтернатива и не може да бъде отлагано повече.

По думите му парламентарната република атрофира.

„Парламентът се превръща в нотариат, който официализира решенията на правителството. Убива се свободната воля на депутатите, доверието в НС е критично ниско, споделям го с много болка и тревога. Трябва да отстояваме демократичните си права. Ще настоявам за прозрачност на собственост, управленски решение и харчене на публични средства. Ще стимулирам обществения дебат за свободата на словото. Децентрализацията на общините е важна стъпка. Необходими се неотложни мерки в системата на образованието, свързани не само със заплати и ремонти на училища“, заяви още президентът.

Според него в идните месеци и години е нужно национално усилие за преодоляване на моралната криза на българското общество.

"Нейни рожби са и корупцията, и престъпността, и политическата апатия, и настъпленията срещу свободата на словото. Доказахме, че президент и вицепрезидент могат да работят ефективно в екип“, каза още Румен Радев.

За вота на недоверие и премиера

След отчета, Радев отговори на журналистически въпроси. Запитан как оценява вота на недоверие към правителството, внесен от БСП, Радев отговори:

„Трябва да си отговорим на въпроса има ли корупция в България. Очевидно има. Трябва да си отговорим на въпроса как се противопоставяме на тази корупция. За мен вотът на недоверие е част от усилията, които полага обществото за справянето с корупцията. Оценявам всяко едно усилие в тази насока".

Той все пак уточни:

"Категорично искам да кажа, че няма война между институциите. Има определени ценностни разминавания. С парламента работим в рамките на законите. С премиера на Борисов показахме, че можем да работим заедно и то ефективно".

Отправи обаче и критика:

"Не приемам българският премиер и германски канцлер да оповестяват покана към чужд държавен глава (Реджеп Ердоган - б.р.) а българският президент да го научава от медиите“. Това не не смятам за обида към мен, а към България, и това нарушава духа на Конституцията".

По думите му Турция явно е имала намеса в изборния процес у нас, както и в работата на българското мюсюлманско изповедание.

„Когато говорим за отношения с Турция трябва да сме много честни. България трябва да помага да се избегнат рисковете. Досега не съм чул мнението на г-н Борисов“, каза още Румен Радев.

И добави - председателството не е алиби за бездействие по болните за българите теми.

В отговор на въпрос дали се консултира с Корнелия Нинова, той отговори:

„С г-жа Нинова се виждам толкова често, колкото и с премиера, колкото и с председателя на Народното събрание. Президентът не дължи обяснения и извинения на властта“.

Радев заяви още, че няма никакво намерение да създава самостоятелен политически проект. Това съм го обявил отдавна и не съм се отклонил в тази насока, категоричен бе държавният глава.

КРЪСТОСАН ОГЪН: Нотариат ли е парламентът?

АНКЕТА: Има ли война между институциите?

Радев: Не е моментът да приемаме Истанбулската конвенция

Йотова: Българите в чужбина са изключени от председателството

Как оценявате работата на президента Румен Радев?