Въпреки бурното наглед развитие на алтернативните енергийни източници, нефтът и  нефтопродуктите остават основният енергиен източник за човешката цивилизация в момента.

Тук не говорим само за производството на електроенергия, а за цялостните енергийни нужди на цивилизацията, в чиято основа все още лежи и поне в краткосрочно бъдеще ще остане да лежи фундаментът на нефта.

Мнозина не си дават сметка, че човечеството понастоящем има най-евтината и достъпна храна в цялата си история именно заради енергийния "допинг" на нефта и нефтопродуктите.
В миналото с труда си на полето един човек  е произвеждал храна само за себе си и още няколко човека, в най-добрия случай. Днес, благодарение на огромната производителност на труда, възможна благодарение именно на енергийната концентрация в изкопаемото черно злато, в модерните икономики един фермер произвежда храна за няколкостотин до над хиляда и повече човека.

Но колко дълго ще продължи това? 

Още в средата на миналия век започнаха да звучат предупреждения, че нефтът бързо намалява и ще свърши едва ли не до 21  век, а човечеството ще се потопи обратно в Тъмните векове заради краят на евтината храна, транспорт  и комуникации.

Колко нефт остава на Човечеството?

Отговорът на въпроса не е толкова очевиден, а причините са няколко.
Едната е, че някои от водещите в класацията по нефтени запаси страни, например Саудитска Арабия, от години са засекретили някои данни за реалните си нефтени запаси.
Според коментатори, това е за да не се паникьосва населението, тъй като в действителност реалните остатъчни количества нефт са много по-малко.
Според други - напротив, това се прави с цел да се държи пазарът под напрежение и  да не се сринат още повече котировките на черната течност.

Трябва да бъдем наясно, че реално нефт в земните недра все още има в огромни количества. Въпросът е в неговата извлекаемост или по-точно цената и.
Ако за извличането на барел "лесен" нефт от средата за миналия век е била необходима енергия, равняваща се на няколко процента от тази, получена от въпросния извлечен барел нефт, очевидно е че добивът му си струва.
Но въпреки огромните запаси нефт, лесните за добив или вече са изчерпани, или са на привършване.

Необходимо е да се сондира все по-дълбоко, все по-скъпо и на все по-трудни места.

От друга страна, през последните години наистина бяха открити гигантски нови местонаходища на нефт и сега може с усмивка да си спомним алармите от осемдесетте години на миналия век, че нефтът ще свърши след 20 години.
САЩ  отново "е в играта" благодарение на шистите си, Венецуела е нов играч, съвсем наскоро се появиха съобщения за гигантски находища в бразилския шелф, а дори в Русия има огромни неизследвани територии, където със сигурност има огромни находища, макар по-трудни за извличане.

По средни преценки, понастоящем, извлекаемите количества ще стигнат за поне 50 години, а при умерено поскъпване на продукта, вероятно икономически изгодни ще станат и нови находища.

Няма как да разгледаме всички страни в света, затова ще посочим някои от последните данни за първата десетка страни по доказани извлекаеми понастоящем запаси.

Следва да се има предвид, че в момента страните с най-големи запаси не винаги са  и  най-големи износители, какъвто е примерът с Либия, чиято държавност претърпя крах след прословутите "арабски пролети" и която не е в състояние логистично да поддържа голям нефтен износ, както по  времето на Кадафи.
На първо място е Венецуела.

Запасите и, по почти съвпадащи преценки на ЦРУ ("книгата с факти" на агенцията) и Бритиш Петролиум е кръгло 300 милиарда барела.

Саудитска Арабия е на второ място, с близо 270 милиарда барела запаси.
Третото място принадлежи на Канада, със 173 милиарда барела.
Иран и Ирак са на 4 и 5 място с по 140-150 милиарда барела (тук оценките на БП и ЦРУ малко се разминават).

Шестото място е на Кувейт, с малко  над 100 милиарда барела запаси. Следва да се има предвид, че ако класацията бе по доказани запаси на глава от населението, вероятно малкото емирство би било на първо място, заради малката си площ и население.

Следват ОАЕ с 97 милиарда барела запаси и Русия, която е на осмо място с 80 милиарда.

Тук трябва да отбележим, че числото за Русия е в известна степен съмнително, тъй като тамошното правителство разсекрети тези данни едва през 2012 година и това са само част от запасите, определени като "икономически  оправдани". С голяма вероятност това е много малък процент от реално достъпните, но на по-висока цена, нефтени запаси на страната. Пак ще напомним, че в посока занижаване или завишаване работят силни фактори, свързани с ценообразуването.

На девето място в челната десетка е Либия, с 50 милиарда барела запаси.
Следват няколко страни с близки показатели: САЩ, Нигерия, Казахстан и Катар.
В класацията на БП САЩ е на десето място, с 44 милиарда барела запаси, но любопитен факт е, че ЦРУ оценява повече от два пъти по-малко запасите: само 20 милиарда барела, които поставят световната свръхсила след Катар, Нигерия и Казахстан по запаси.

Следва да се има предвид, че данните са от преди 3 години и в момента са възможни по-сериозни размествания: освен запасите на Русия, тези на САЩ също вероятно са силно подценени, ако  се вземат предвид новооткритите находища в шелфа около Аляска и  Руска Арктика.

Като извод: нефт има достатъчно, за да има време Човечеството да се освободи от почти пълната зависимост от черното злато, но не са изключени и колебания на цената, както и  свързани с нея кризи в близко бъдеще и в средносрочна перспектива.