Младите учени в чужбина изразяват съпричастност с колегите си в България и говорят за крещящи проблеми в управлението на българската наука, предаде БНР.

В отворено писмо учените от университетите Принстън, Калифорнийския технологичен институт, Харвард, Йейл, Пенсилванския университет, Института по молекулярна патология, Бостънския университет и Университета на Хайделберг заявяват, че са потресени от събитията от последните седмици, свързани с българската наука и по-специално с Фонд "Научни изследвания".

С това писмо младите учени зад граница отправят предупреждение към управляващите, че следят техните действия. За разлика от други пера на финансиране, науката е по своята същност прозрачна - се казва в писмото. Постиженията на всеки учен са документирани в научната литература и са видни за всички.

Според младите учени зад граница основните решения са три. Средствата, отредени за научни изследвания, да се разпределят по прозрачни официални правила. Нужен е и устойчив механизъм за техния контрол. Безобразната кадрова политика във Фонд "Научни изследвания" и останалите институции трябва да се прекрати - се казва още в писмото. Отговорни постове трябва да се заемат единствено от учени с доказан и безспорен авторитет, пишат още младите учени зад граница.

В деня в който БАН избра новият си председател акад. Стефан Воденичаров, Докторантският съвет при академията излезе също с декларация по повод сканадал във ФНИ. Според тях  за пореден път единственият държавен финансов разпределител на мизерната субсидия, предвидена за наука (най-ниската в ЕС), е показал, че некомпетентността и шуробаджанащината се увеличават правопропорционално на нарастващия държавен пост и заплата, предаде БГНЕС.

"Ние, редовните докторанти, няма да излезем на поредния безполезен протест, защото с такива хора няма как да се постигне чуваемост и диалог. Надяваме се, че от "кумова срама" поне прокуратурата ще се самосезира и ще извърши безпристрастна проверка за злоупотреба с пари, власт, конфликти на интереси и за съставянето на документи с невярно съдържание (подсказваме им да обърнат внимание на рецензиите и това кой, кога и как ги е писал)", пише в декларацията на докторантите.
"Този пореден скандал, предизвикан от ФНИ, ни кара не само да се питаме към коя държава да си пратим автобиографиите, но и да започнем с приготвянето на куфарите, защото е явно, че в България няма воля за европейско отношение към науката и 2020 е просто дата от календара", заявяват още докторантите. 

Миналата седмица БАН също настоя да се анулират конкурсите в научния фонд.
Според академията конкурсът е бил проведен при драстични нарушения на законите. Голямата битка е за това кои учени ще спечелят финансиране за проектите си. За държавна субсидия са кандидатствали над 1000 научни екипа с искане за финансиране за над 386 млн. лв. От тях фонда избра 95 проекта и разпредели между тях 14-те млн. лв, с които разполага. Част от тези, които не спечелиха, обвиниха фонда в злоупотреби и непрозрачни решения. Сред недоволните е и проф. Мирослава Кортенска, от която тръгна скандалът след нейното отстраняване от ФНИ.
Последваха взаимни обвинения между проф. Кортенска и представителите на фонда.

Принципалът на Фонда - министър Сергей Игнатов, заяви, че няма основания за анулиране на конкурса. Той посочи, че са направени шест проверки на фонда и сега също тече одит на всеки проект. Според него учените от БАН са подведени от Кортенска.

След този скандал обаче, в научните среди вече се води дебат за организирането и провеждането на Национален митинг за наука и образование във връзка със случващото се във фонда. Учените обмислят протест, на който да се поставят всички наболели въпроси в областта на науката и образованието. Те продължават да настояват и за преразглеждане на резултатите от последната сесия на ФНИ и въобще за реорганизация на работата на фонда.