Страх за жена, когато вдовец я унижава с глад, секс и бой

М. е жена на 32 г., живееща в град Р. Оплаква се от домашно насилие, упражнено от мъжа, с който съжителства на семейни начала- С., в присъствие на малолетното им дете.

13:13 | 12 март 2018 124 1196 Shutterstock

М. е неомъжена, когато започва съжителството си със С. през месец октомври 2012-а. Преди това е живяла в село при своите родители. От връзката й със С. тя има дете Р., което е припознато от бащата.

Темата за домашното насилие в момента е изключително актуална, защото в обществото върви дебат около Истанбулската конвенция. Мненията са полярни, но жените в риск са сред нас.

В Дир.бг ще ви разкажем истории на жени, които в момента търпят и са жертва на домашно насилие. Имената и градовете, в които се развиват действията, ще променим от съображения за сигурност на потърпевшите. Историите обаче са реални и са ни предоставени от кризисен център, в който ежедневно се сблъскват с проблема.

С. е вдовец от 2010-а, като съпругата му е починала при успешен опит за самоубийство чрез обесване в двора на семейната им къща. Съществуват данни, че над жената системно е било упражнявано крайно драстично домашно насилие, което е една от вероятните причини тя да постави „край на живота“ си. Има версия за убийство й.

От този брак С. има син, като детето е живяло с условия на системно психическо и физическо насилие, упражнявано от страна на баща му. След пореден акт на насилие, детето е изведено и е настанено при неговата сестра. Има образувано дело по реда на ЗЗДН, по което е издадена Заповед за защита.

М. отглежда новороденото си бебе в дома на С., като живее в пълна изолация. Тя почти не напуска жилището, както и не контактува с хора. А след извеждането на детето му, агресията на С. се насочва изцяло върху нея и в присъствието на малолетната им дъщеря.

Жената се обръща към център за помощ, защото над нея е упражнено физическо малтретиране и психологически тормоз. Тя споделя, че освен свидетели на насилие, децата са били в позиция на пряка заплаха за здравето им. Синът на С. е бил тежко малтретиран, бит с колан и заплашван от биологичния си баща. Децата са били използвани, за да може майката да бъде държана в позиция на подчинение и обслужване изискванията на мъжа й в продължение на целия досегашен съвместен живот.

Жената споделя, че много често е поставяла инстинктивно малката им дъщеря между нея и упражняващия насилие С., за да може да защити себе си. Жената и дъщеря й са изведени от жилището след тежък акт на домашно насилие, упражнено от С.

При постъпването й в кризисен център е установено, че жената е била видимо физически малтретирана – имала синини по тялото и лицето, за което е освидетелствана от съдебен лекар М. споделя, че живее изцяло във физическа, психическа и финансова зависимост от мъжа. Той държи и определя бюджета на семейството, но без да взема нейното мнение предвид. Живее в пълна изолация, като той ограничава личната й свобода и я държи отговорна за постъпките и делата й.

Потърпевшата разказва, че мъжът, с когото съжителства, системно злоупотребява с алкохол и понякога освен на нея, посяга и на малкото дете. Често, когато детето плаче, майката е карана да го успокои, ако не успее, е била удряна и понякога детето е било физически разтърсвано от него, за да спре да плаче. Жената споделя, че много често е била наказвана от съпруга си, че не се справя добре в отглеждането на детето му. Също така мъжът й определя как да бъде обличано детето, как да се храни и държи тя с него. Според нея често заръките му са неадекватни, но тя е принудена да спазва предписанията, тъй като в противен случай е наказвана.

След третия ден от настаняването си жената заявява желание да напусне центъра заедно с детето им и да се прибере при С. През цялото време от престоя си тя се страхува, че той ще я открие и нарани. Тя сподели, че мъжът й често я заплашва, че ако се оплаче и разкаже за непрекъснатия тормоз, ще я убие. При разговор в кризисния център се решава детето им да бъде взето от майката поради риск от връщане при упражнилия насилие баща.

Потърпевшата оставя детето в приемно семейство и решава да се укрие при свои близки в друг град. Дни по-късно С. посещава кризисния център и иска „да си вземе” детето „веднага”. Държи се грубо и отправя редица заплахи, че ще съди центъра, ако не му върнат детето.

След време потърпевшата отново е настанена в кризисния център, но заедно с бебе. Пеленачето е на 2 месеца. Това става след поредната заплаха за убийство. Жената е настанена в крайно измършавяло състояние и казва, че е била заключвана и не е яла от 3 дни. Тя съобщава, че след излизане от центъра насилието е продължило, както и системните изнасилвания. След консултация от специалист и настояване от майката, детето е дадено за осиновяване.

ИЗБРАНО