С наредбата се цели потребителите да престанат да купуват месо с голямо количество вода и добавки, които производителите продължават да инжектират в птичите продукти за по-голям обем.

"Регламентира се, че са забранени всякакви добавки към месото. Съставките, които досега се влагаха, спомагат при технологичната обработка на месото да може да се задържи водата в него", обясни Тасева пред "Фокус".

По думите й в момента съдържанието на вода в пилешките продукти на пазара е над 5.5% и допълни, че новата наредба ще регламентира само количеството вода, което се съдържа в продуктите да е тази, която физиологично се съдържа в птичия труп, без да бъде добавяна вода при обработката му.

Другата важна промяна в наредбата е, че месните продукти ще трябва да имат  подробен етикет за съдържанието на вода, както и на купувача да му става ясно дали си купува цяло пиле, птичи разфасовки, месни заготовки и продукти от птиче месо.
"В наредбата за етикетиране се казва, че ако има повече от 5 процента добавена вода в храните, това трябва да бъде изписано на етикета. При производство на птичите продукти трябва да се слага толкова вода, колкото да се разтворят добавките", обясни пред БНР д-р Райна Иванова от Агенцията по храните. 
Целта е както при млякото – да се различи истинският от имитиращия продукт.

Наредбата, която вече е влязла в сила, дава на производителите срок до 20 януари да се настроят към новите изисквания. След това тяхната работа ще бъде строго контролирана за спазване на определените норми.

В момента при подготовката на продуктите от птиче месо за пазара се използват основно две технологии ­ - тумблиране и шприцоване. При тумблирането барабани с палци удрят месото и разкъсват мускулните влакна. При шприцоването пък се вкарват в месото игли, като крайната цел е същата. На практика обаче в момента с шприца и тумбела месото се тъпче с влагозадържащи агенти. Това са добавки, които подпомагат водата да бъде задържана и потребителят в крайна сметка да плати по-голямо тегло на птичето месо, отколкото е реалното съдържание на месо.

Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов се закани още  миналата година да пресече практиката месата да се надуват със солиеви разтвори.
Няма нищо лошо в двата метода, те ще продължат да се използват и в бъдеще, но няма да е позволено използването на съставки, които задържат влагата, категорични са експертите от Агенцията по храните, цитирани от "Монитор".

По неофициална информация поне половината от производителите влагат допълнително вода и солиеви разтвори в месото, за да тежи повече. Това доказа и масирана проверка миналата година, когато 7 от 12 фирми бяха хванати в нарушение, като при едната бе доказано, че водата в продукта стига 51%.

Санкциите за нарушителите са предвидени по Закона за общата организация на пазарите. При първо нарушение ще се дължат 10 000 лева, а при повторно ­ 25 000.

Производителите на пилешко месо все още не са наясно с изискванията, които налага новата наредба на Земеделското министерство, ограничаваща влагането на вода и добавки в продуктите.
"Производителите, които трябва да започнат да прилагат наредбата, имат много въпроси, все още не сме наясно какво точно трябва да се прави", каза Илонка Аврамова от Асоциацията на месопреработвателите.
Според производителите българската наредба е по-рестриктивна от европейските изисквания към качеството на пилешкото месо.