Проектът предизвиква дискусия по време на заседанието на правителството. Част от министрите не приемат с охота бюджетните съкращения и дори разкриват трудната ситуация, в която са изпаднали секторите, които трябва да управляват. А премиерът, който е министър на външните работи, посочва, че след съкращенията, в МВнР в последните години са "под червената линия".

Имахме този ангажимент да направим допълнителни мерки за подкрепа на заетостта и за най-уязвимите, които дискутирахме миналата седмица на Националния съвет за тристранно сътрудничество, припомня министърът на финансите Калин Христов. Той посочва, че доброволен подход не сработил, освен при земеделския министър, и избира друг подход, съгласуван с двете вицепремиерки. Той е "да вървим в посока да вземем издръжката като база, от която издръжка да извадим всички делегирани бюджети, тоест – бюджети, които не са фактически под контрола на самото министерство", предаде БГНЕС.

Служебният премиер и външен министър Марин Райков заявява, че със свито сърце приема това предложение относно съкращенията, които могат да бъдат направени за сметка на Министерство на външните работи. "През последните години в разходите за външно министерство бяха направени абсолютно драконовски съкращения, категорично несъразмерни спрямо тези, които бяха правени при другите ведомства. Ние наистина сме под червената линия", добавя още той.

Марин Райков смята, че опцията продажба на имущество зад граница да влиза директно в бюджета много често е фалшива. "Ние имаме нужда от тези средства относително бързо. Нямам отговор на въпроса от къде ще вземем тези пари, но не са малко и тъй като, пак казвам – ние сме под червената линия, ще трябва отнякъде да ги намерим. Принуден съм да приема тази сума", казва премиерът.

Министърът на вътрешните работи Петя Първанов се оплаква, че покрай протестите са излезли непредвидени разходи на министерството. Тя посочва, че "пак казвам, на 100% разбирам нуждата от това нещо, но ми се иска наистина да осмислим още веднъж". "Може би да си дадем един, два дни наистина да уточним нещата", иска министърката.

"Естествено, аз се солидаризирам с всички и всички тези проблеми съм ги поставил. Но молбата ми е, така или иначе е ескалирало напрежението и да не прелее от капката чашата", предупреждава здравният министър полк. проф. Николай Петров, който изброява проблемите в сектора, сред които и дълговете на болниците, които са 400 млн. лв. Той съвсем категорично иска съдействие.

"Огънят, на който се пека, е много голям. В този смисъл аз направих един анализ, ще Ви оставя един доклад. Към момента ние сме на минус 35 милиона за остри нужди, не говорим за планови, капиталови разходи", предупреждава министърът.

Транспортният министър Кристиан Кръстев прави различно изказване и предлага със 150 хиляди да се завиши от бюджета на подчиненото му ведомство, а да се намали пропорционално за тези трите ведомства – МВР, МЗ, МВнР по 50 хиляди по-малко от техния бюджет.

"Аз предлагам, предвид това, че знам колко е сериозно напрежението в МЗ, знам каква е кризата в здравеопазването, реално тези два сектора са супер важни, дипломацията е изключително важна изобщо за държавата, защото тези хора – нашите дипломати и всички останали служители на Министерство на външните работи са нашето лице пред външния свят", казва той и посочва, че МИТС може да си го позволи.

Военният министър Тодор Тагарев обаче заявява, че ще гласува "против". Той посочва, че "много критични дейности за армията, за въоръжените сили не са финансирани, не са предвидени въобще в Закона за бюджета".

В крайна сметка военният министър е и единственият, който е гласувал "против" това постановление. То е прието и с гласа на един министър, който се въздържа.