Това са бъдещето развитие на Европа, така наречената Бяла книга, европейската отбрана и Еврозоната. Ние в тези 10 години, в които сме член на ЕС, не проявихме последователност по теми като Шенген и Еврозоната. Трябва да извадим темата пред скоби как комуникираме Европа в България и страната ни в Европа. Както казва една, струва ми се английска пословица, "ако не си около масата си част от менюто", коментира Кунева. 

В България като, че ли се говори единствено и само за НДК покрай европейското председателство, ние не говорим какви ще бъдат ползите за България, а коментираме единствено и само какви ще бъдат разходите на страната ни. Според Вас, България има ли ясна визия за това председателство, защото остава твърде кратко време?

Правителството сподели какви са приоритетите. Аз вероятно бих ги преформулирала, защото кохезията е средство, а не може да бъде цел. Кохезията подпомага икономическото развитие и тя е един от елементите на това икономическо развитие заедно например с конкурентоспособността. Но винаги в едно председателство има тема, която е свързана с икономиката, има тема, която е свързана със социална Европа – това е стратегическия дневен ред на Европейския съюз, има тема, която е свързана, особено за страна като нашата, със съседите.

Сега темата за сигурността е изключително важна и няма председателство, което да не засяга сигурността. Икономика, социална политика и сигурност са задължителни, включително и защото те са част от стратегическия дневен ред, което всяко председателство се ангажира да изпълнява и да тласне малко по-напред. Дали, когато говорим за икономика това ще бъде свързано с дигиталния пазар, както примерно ще направи Естония или ще бъде свързано с малки и средни предприятия, или ще бъде свързано с намаляване на времето при административните процедури, опростяване на директивите и т.н. Това вече е въпрос на избор, въпрос на нюанси. Но тези теми ги има. Има още една голяма група теми, които са свързани с посоката на Европа. Тук, според мен, ние нито обясняваме, нито правим достатъчно.

Аз съм притеснена, че България все още няма визия по три въпроса. Единият е свързан с бъдещето развитие на Европа, така наречената Бяла книга. 17 страни представиха в Брюксел вижданията си, обсъдиха ги на форум, организиран през "тинк танкове" в Брюксел.

Другата тема е свързана с европейската отбрана изключително интересна, тя има пресечна точка с наука например, защото се влага, има специален фонд. Ние говорим за кохезия, но пропускаме европейския фонд за отбрана, който е изключително интересен за икономиката и науката на една страна.

И още една тема, която е свързана с Еврозоната, в която нещата се развиват без нас. България ще е европредседател без да е член на Еврозоната и на Шенген, което означава изключителна подготовка тук и много ясна комуникирана визия.

Когато става въпрос за Западните Балкани и за нашите съседи ние сме казали, че ги виждаме като част от Европейския съюз, което е чудесно, но в Триест не се постигна никакъв напредък по датите. Това са нещата, които интересуват една преговаряща група, дали ще има пари за разширяване с тях и какви са датите. Няма яснота по тези въпроси.

Хубаво е, че се говори за регионален пазар, за транспорт. Но ако искаме да има изричен запис в заключение на Европейски съвет по темата Западни Балкани с повече конкретика, това е много сериозна работа, която предстои.

Още една тема трябва да извадим пред скоби и това е темата как комуникираме Европа в България и как комуникираме България в Европа. Като под комуникация аз не разбирам културна програма, разбирам да покажем как мислим по-важните проблеми на света, на Европа, кои сме ние като мислене българите и разбира се да покажем какво е Европа тук в България. Помислете си колко много възможности имаме. Например знаем ли колко европейци са помогнали за освобождението на България, колко са вдигнали глас за нашата свобода или пък това, което ние сме направили за света. Националното достойнство се гради върху реални факти, върху общуването между различни хора и народите. И тук имаме много какво да разкажем. Ако щете дори в градове, където улиците носят имена на големи европейци, които са направили за България колкото са могли. Дори това си струва да отбележим. Ние трябва да подчертаем колко сме близки, а не колко сме далечни с Европа. Това са част от темите, които поставих, когато аз бях национален координатор. Тази задача беше оставена на Министерство на външните работи и на Министерство на културата, не знам в момента какво се случва. Трябва да има вече някаква програма.

Аз искам да кажа, че изключително силно желая успеха на българското европредседателство. И се надявам, че това ще бъде председателство, което ще включи усилията на всеки съзнателен човек, на неправителствени организации, на медии и на силни обществени говорители.

Оставаме с впечатление, че дори на вид за дребните неща не е помислено, например как ще рекламираме страната си, дали чрез концерт на Райна Кабаиванска или чрез Григор Димитров и т.н.

Да това са важни елементи. В последните три години се смениха много национални координатори, включително беше национален координатор и министър-председателят. Имаше много изчакване – преди президентските избори, служебното правителство. После всичко това няма как да не се отрази. Хубаво е, че се наложих и създадох този център за председателството, защото той някак си е изнесен като административна структура и не се влияе толкова от политическите турболенции.

Но сама казахте, че България все още няма, като че ли и ясната визия за бъдещето на Европа...

Всичко трябва да се обсъди, но в момента ние вече имаме отвъд това конкретно предложение на Пиер Московиси, който предлага Европа на Еврозоната. И това е много сериозно. България е подписала в договора си заедно с останалите държави, че влизаме в Еврозоната. Тези решения ще рефлектират върху всички, включително и върху нас. Ние в тези 10 години, в които сме член на ЕС, не проявихме последователност по теми като Шенген и Еврозоната. Спомняте си колко пъти в публичното пространство се казваше и то от управляващи политици: „Не, не няма да влизаме в Шенген, защото сега с този миграционен натиск по-добре да сме вън“. Не е вярно. Или пък няма да се влиза в Еврозоната, защото сега тя е в криза. Извинявайте, Естония влезе на върха на кризата в Еврозоната и не само, че не загуби, а спечели. А не е вярно, че когато ние сме в Еврозоната плащаме дълговете на Гърция. Обратно - ние и в момента сме всички ангажирани със солидарността, която проявяваме една към друга.

Просто ние не сме част от решенията, не сме тези които вземат решенията. Както казва една, струва ми се английска пословица, "ако не си около масата си част от менюто".