Но точно на това сме свидетели от известно време у нас и в европейските региони, където национализмът е особено силен.

Това са преди всичко Балканите и Източна Европа. В държави като България, Сърбия, Чехия, Унгария има сходни политически процеси и това ясно се потвърждава и по темата с тази прословута конвенция. Силите, определящи се като „патриотични и националистически“, имат полза от манипулация на общественото съзнание в посока да се противопоставим на третия пол, джендърите и гей браковете.  И използват с повод и без повод всяка възможност. Така се създаде вероятно най-голямата и най-ярка фалшива новина в последните месеци. 

За съжаление в родната политическа джунгла Истанбулската конвенция се превърна в мерило на политическа зрялост. И за още по-голямо съжаление изпитът по темата не издържаха 80% от политиците.

БСП за първи път от промените през 1989 година навлезе в полето на "патриотите", изкарвайки се по-голям блюстител на "националните ценности и морал", както ги разбира Нинова. Социалистите вече ни показаха нагледно как се губят спечелени избори в предишната кампания, с поведението и твърденията си са на път да дублират този свой "успех".

Те искат, ни повече, ни по-малко, да оставят без юридическа защита жертвите на насилието в България. Вероятно с мисълта, че така ще привлекат към своите листи националисти и патриоти, гласуващи сега за Сидеров, Каракачанов и Симеонов. 

По-грешна илюзия от това, ако целта е спечелване на евентуални предсрочни избори и поемане на управлението на страната, няма. Вместо да спечели, Нинова ще изправи партията си пред отчайващото положение да трепери до последно дали ще е втора или трета политическа сила. И ще бетонира Борисов, връчвайки му четвърти мандат. Защото българите искат да са европейци, да следват Брюксел, а не Москва. Ако Нинова не  е разбрала това, жалко, защото отстъпва на Борисов ролята на проевропеец, с която той спечели последните избори. А БСП влиза в евразийски мокри мечти, което определено не се харесва на електората. Все пак, не сме 1991 година.

Политиката на ДПС по темата също не заслужава адмирации. В Брюксел хората на Доган са либерали и заедно с колегите си са най-яростните защитници на Истанбулската конвенция, в България мълчат многозначително. Вероятно по чисто бизнес съображения-да изтъргуват гласовете си, когато му дойде времето. Те нямат притеснения за електората си-каквото и да кажат, както и да гласуват, твърдите им гласове са винаги зад тях.

И ГЕРБ не печели нищо от боричканията около ратифициране на конвенцията. На пръв поглед, политиката на Борисов и тук е същата ,както по много други въпроси-да се снишим, да изчакаме, пък след това ще направим, каквото трябва. Управляващите умно изчакват основните им противници да се оплетат с демагогия и фалшив патриотизъм, с което ще подпечатат победата им. Така и вълкът сит, Юнкер доволен, а и патриотите ще се направят, че са излезли цели от сблъсъка. 

Но най-лошото идва, когато в обработването на общественото мнение се включват и хора, призвани да го информират като социолози и политолози. Не е тайна, че много от българските експерти в тази област са податливи на внушения, придружени със съответните поръчки и плащания.

Това се наблюдава и от някои „проучвания“, свързани с конвенцията и представени в последните седмици. Така например „Сова Харис“ представи свое проучване, посветено на обществените настроения след политическите боричкания около Истанбулската конвенция. Похвална инициатива, ако не беше доста поизкривена.

Проучването е направено с въпроси, които, меко казано будят недоумение. На направилите си труда да изчетат въпросната конвенция е пределно ясно, че в нея няма нищо за гей браковете и третия пол. Но в зададените въпроси тези понятия присъстват и то с насочваща категоричност.

Как би отговорил нормален пълнолетен български гражданин на въпроса „Одобрявате ли гей-браковете“. Естествено, че ще е против и 70% от запитаните в тази посока също дават този отговор. Подобна е и реакцията на въпрос, свързан с третия пол - неодобрението е дори още по-високо - 73.5%. Въпросът не е защо българите са отговорили така, а защо въпрос, нямащ нищо общо с Истанбулската конвенция, присъства в проучване, което уж е посветено на нея?

Очевидно, има цел и тя е манипулиране на общественото мнение. В същото време липсва най-елементарният и задължителен въпрос - познавате ли Истанбулската конвенция. Защото какво мнение за документ очаквате от хора, които не са го чели. А че не са го чели 99% от анкетираните, е повече от ясно и то си личи по косвен път в някои от другите въпроси.

Освен това, всеки четвърти анкетиран е от село или малък град, където точно Истанбулската конвенция едва ли е в центъра на общественото внимание. А повече от половината са на възраст над 50 години. И само 17% са от София, където мнението на по-младите и образовани българи е доста различно от внушаваното ни от проучването.

Няма лошо в това да се проучва общественото мнение. Но вероятно е наивно да се мисли, че това ще се прави по начин, който да изяснява проблеми, а не да създава нови. Но това явно не важи за България.

Така че да - очаквайте нови и нови „проучвания“, „изследвания“ и прочие научни приноси към удобната за отделни политически сили тема. Както се казва в такива случаи, става въпрос за пари. Дали парламентът ще ратифицира или не Истанбулската конвенция е политическо решение. Но най-малкото не е редно то да бъде предрешавано с внушения, които са чисто манипулативни и не отразяват същността на този документ.