Официална фейсбук страница
Призрачният Лесидрен с филмовата къща на хълма Губе
В Тетевенския Балкан има няколко забележителни села.
Това са балнеокурортът, който тепърва разгръща потенциала си и дори има календар с фестивали – Шипково, и известното с Филмовата си къща Лесидрен. До него води отклонение от централния път София – Варна, което е след Български извор. Любимо място на киногилдията, където при всеки удобен момент бягаха, за да отдъхват от Стефан Данаилов до Катето Евро, Лесидрен е откритие на Въло Радев.
Всъщност, това е родното място на режисьора на кинокласики като „Крадецът на праскови” и „Осъдени души”.
Филмовата къща, до която води специална осветена алея, се намира на прекрасния хълм Губе над живописното криволичещо между околните възвишения селце. От нея се откриват гледки, като излезли от пейзажите на Ван Гог, към отсрещните хълмове. Оживена и прекрасна през 80-те и 90-те години, днес тя е призрак.
Феноменалните колекции от изкуство – картини и пластики на най-големите ни творци – от Стоян Венев и Дечко Узунов до Светлин Русев и Енчо Пиронков, собствената кинозала, даже специалните люлки за двора вече са само спомен за онези, които са се докосвали до златните му години, когато на чудесните големи тераси с камини и плетени столове подрънкваше на китара последният голям български писател Виктор Пасков.
Самото село с богати градски тип къщи от началото на миналия век, както и с няколко възрожденски – като едно от първите килийни училища у нас, с прекрасна стара църква и соцплощад, е с потенциал за екотуризъм. Особено при близостта на природни атракции като Еленския вир и създадени от човека – като язовир „Сопот”, където могат да се карат лодки и водни колела, както и да се лови много риба.
Всъщност, това е родното място на режисьора на кинокласики като „Крадецът на праскови” и „Осъдени души”.
Филмовата къща, до която води специална осветена алея, се намира на прекрасния хълм Губе над живописното криволичещо между околните възвишения селце. От нея се откриват гледки, като излезли от пейзажите на Ван Гог, към отсрещните хълмове. Оживена и прекрасна през 80-те и 90-те години, днес тя е призрак.
Феноменалните колекции от изкуство – картини и пластики на най-големите ни творци – от Стоян Венев и Дечко Узунов до Светлин Русев и Енчо Пиронков, собствената кинозала, даже специалните люлки за двора вече са само спомен за онези, които са се докосвали до златните му години, когато на чудесните големи тераси с камини и плетени столове подрънкваше на китара последният голям български писател Виктор Пасков.
Самото село с богати градски тип къщи от началото на миналия век, както и с няколко възрожденски – като едно от първите килийни училища у нас, с прекрасна стара църква и соцплощад, е с потенциал за екотуризъм. Особено при близостта на природни атракции като Еленския вир и създадени от човека – като язовир „Сопот”, където могат да се карат лодки и водни колела, както и да се лови много риба.