Десетки светилища и стари, запазени, но и разпадащи се черкви има в селата над Кресненското дефиле. Пътят през тях, обходен маршрут при бедствия и аварии, се нуждае от спешен ремонт, информира БГНЕС.

Над дефилето, върху подобното на гигантско стъпало под полите над Пирин са разположени няколко китни села, край които има десетки стари оброчища и църкви, някои от които тънат в руини.

През селата Полето, Брежани, Ракитна, Мечкул, Сенокос и Стара Кресна минава тесен път, който е обходен маршрут при бедствия и аварии в Креснеското дефиле. Пътят започва след пътния възел "Полето-Крупник", намиращ се на ГП Е-79 на километър преди входа на дефилето откъм град Симитли.

Първото светилище е непосредствено след село Ракитна. Насред старото гробище, върху могила и под стар дъб има параклис на пророк Илия. Той е изграден, както повечето в района, след пророчески сън, споходил местен човек.

Вдясно от местността "Червилото" е светилището на Свети Мина. За каменния град, известен с редените една върху друга като от исполини скали и тронът на Крали Марко.

В селото със страховитото име "Мечкул" най-известна е черквата "Св. Св. Петър и Павел". Тя е строена през 1892 година, известна е с ктиторския портрет вътре на Чорбаджи Пенка. Навесът, под който има уникални стенописи, се е наклонил застрашително, всеки момент ще се срути.

На около 3 км от Мечкул, в посока на пропастта над дефилето има останки от една черква, в която растат 15-ина метрови дървета. Това е построеният през 1805 г. храм на Свети Илия.

Той е опожарен през размирната 1912 година, според преданието в него е кръстено детето на албанката Цилка, гувернантка на отвлечената от четата на Яне Сандански английска мисионерка мис Стоун.

Следващото село - Сенокос се слави с черквата си "Свети Димитър", която е добре поддържана, както и като изходен маршрут за изкачването на връх Пирин. В Сенокос има и къща-хотел за селски туризъм.

Над Сенокос се намира поредното светилище, това на "Света Марина". Както и повечето други светилища, не е строен параклис, а поставени миниатюрни "манастирчета", високи около метър. Малки, колкото да се побере вътре една икона и къде да се запали свещ.

Света Марина е характерна с един стар и огромен бор, израснал между скали, в клоните, на който на празника на светицата вярващите съзират лика й.