Това каза Тихомир Тошев, управител на КредитЦентър, в интервю за Дир.бг.

Той определи 2017 година като изключително успешна за кредитния пазар у нас.

- Каква беше 2017 г. за кредитирането у нас?

Завършваме годината с ръстове във всички сегменти – фирмени, ипотечно и потребителки кредитиране.

Естествено с най-голям ръст е ипотечното кредитиране заради активния пазар на имоти и ниските лихви. Лихвите по ипотечните кредити слязоха на нива 3 – 3.8%, а по потребителките - между 5 и 7%, което засили интереса на българите към ползването на кредитен ресурс не само за покупка на жилища, но и за ремонти, обединяване на задължения, покупка на автомобили, обзавеждане и др.

От своя страна бизнесът стана по-смел в инвестиционните си решения, назначаването на нови хора, разрастване и навлизане на нови пазари, което доведе до ръст при бизнес кредитирането и спад на лихвите и в този сегмент на пазара.

- Кой е най-търсенияj кредит?

Кредитите за покупка на жилище остават най-търсени на пазара. Покупката на собствен дом остава приоритет за нашите сънародници. Основно пазарът се движи от младите хора между 25 и 35 години, които си купуват първото жилище в живота. Не малка е и групата на 35-45-годишните, които имат собствен дом, но си купуват по-голямо жилище в по-добър квартал.

За съжаление основният интерес за покупка на дом с кредит остава в 10-те най-големи града на страната. В по-малките градове сделките са малко, а цените на имотите продължават да вървят надолу.

- Законът за кредите за недвижими имоти, който бе приет преди година, успя ли да регулира пазара на ипотечното кредитиране и работата на кредитните институции?

Да, законът помогна много по отношение на опростяване на кредитните продукти, по-голямата прозрачност по условията им и повече защити за потребителите.

За съжаление в частта за регулиране на работата на кредитните консултанти законът не можа да свърши работата си и на пазара има много хора, които се представят за кредитни консултанти, развеждат клиенти по банките и им съдействат за кредити, без да са се регистрирали в БНБ, без да отговарят на условията за квалификация, без да поддържат застраховка „Професионална отговорност“ и т.н.

За съжаление тези хора много често нанасят сериозни финансови загуби на клиентите си и ги въвеждат в заблуждение относно услугата кредитна консултация, основните правила за ползване на ипотечни кредити, ползите от съпътстващите кредита продукти и т.н.

- За какво българинът тегли кредити най-много през годината и в какъв размер?

Както казах по-горе на първо място са кредитите за покупка на имот. Средно за 2017 година теглихме за жилище по 95 000 лева за срок между 20 и 25 години.

При потребителките кредити търсенето беше най-много за кредити за ремонт и обзавеждане, където се теглеха суми между 5000 и 15 000 лева, за обединяване на задължения със суми между 10 000 и 20 000 лева, за покупка или доплащане на имот със суми между 30 000 – 70 000 лева.

- Отчитате ли повишаване на интереса на домакинствата към поемането на нови кредити и как това се отразява на изплащането на взетите преди това заеми?

Да, апетитът към ползването на кредитен ресурс се завръща при домакинствата, но за разлика от периода 2005-2008 година те са по-информирани, с по-ясни намерения, с добра преценка за възможностите си и без нагласа за поемане на прекомерен риск.

Днес българинът е отворен към тегленето на кредити, без да прави грешки като прекомерна задлъжнялост, тегленето на кредити за неща, които не са съществени и необходими на семейството, за луксозни стоки и почивки и други.

Кредити се теглят само за добре преценени и планирани разходи, които ще повишат стандарта на домакинството и ще му създадат повече комфорт и удобства, но без да се натоварва прекалено семейния бюджет.

При вече изтеглените кредити тенденцията е те да се оптимизират като се предоговарят или рефинансират с цел намаляване на разходите по обслужването им, както и да се погасяват предсрочно при възможност.

При хората с лоши кредити също се забелязва сериозно подобрение във възможностите им да обслужват старите си проблемни задължения.

- Търсеха ли се алтернативи на спестяванията за по-висока доходност?

Спадът на лихвите по депозити генерира у много българи интерес към търсенето на алтернативни форми на спестяване, които да носят по-добра доходност, но като цяло българина остава много скептичен и предпазлив към алтернативите на депозита. Това е и причината депозитите дори и при тези лихви да продължават да се увеличават.

Все пак се вижда и увеличението на интереса към взаимните фондове, застраховките Живот със спестовен характер, допълнителното пенсионно осигуряване и други.

С най-голям интерес обаче продължават да бъдат инвестициите в имоти с цел отдаването им под наем.

- Каква е Вашата прогноза за лихвите по кредитите през 2018 г. и Вашият съвет към бъдещите потребители?

Аз лично очаквам през 2018 година да видим задържане на лихвените нива около тези, с които приключваме 2017 година.

Голямата ликвидност в банковата система и голямата конкуренция между банките е възможно да доведе и до временни промоционални оферти с по-ниски лихви, но като цяло пазара на ипотечни кредити очаквам да се движи в рамките на 3 – 3.8%, при потребителските нивата да се запазят между 5 и 7%. При фирмените кредити лихвите ще варират в по-голям диапазон в зависимост от вида и целта на кредита – между 3 и 6% най-често.

Като цяло нагласите са за една силна и успешна 2018 година за кредитния пазар у нас.