Когато политиците седнат на масата на преговорите, трябва да знаят, че има забранени думи, като „Никога” или „Аз искам”, разкриват експерти, цитирани от bTV.

Преговорите са някакъв вид сътрудничество. По-добре е „аз" да се замени с „ние"”, препоръчва д-р Виктор Аврамов, преподавател по „Бизнес и теория на договора" в НБУ.

Максимумът на разговорите трябва да е двайсетина дни. Причината е, че избирателите се уморяват, а преговарящите поставят нови и нови условия.

„По-добре е сроковете да се поставят в самото начало, да се знае, че времето има цена, времето е скъпо”, изтъква д-р Аврамов.

Забавяне на преговори за правителство имаше и през 2001 г., когато 58 на сто от избирателите повярваха на Симеон Сакскобургготски.

„От 2001 г. насетне тези преговори, които са минавали, са по-скоро едно споразумение за присъствието в изпълнителната власт, тоест кой колко министерства ще има или някаква друга формула, при която обикновено по-малките са с по-големи претенции”, каза историкът доц. Веселин Методиев.

Четири години по-късно раждането на тройната коалиция ще се запомни с преговори от над месец и половина, в които Сергей Станишев беше избран за премиер без правителство, а министерските постове бяха разпределени по формулата 8:5:3.

ГЕРБ обещаха повече яснота за министерски постове и управленска програма след Великден.