За да има Казанлък електричество, няколко души са посветили живота си на ВЕЦ „Енина“, информира БГНЕС.

Основатели на водноелектрическата централа са семейство Стайнови от Казанлък. Идеята се ражда в главата на Стоян Стайнов, запленен от силата на електричеството и предоставената възможност за по-добър живот.

Вижте снимки

Възлага на сина си Генчо, който в началото на века учи в Швейцария млекарство, но е проявявал интерес и е посещавал лекции по технически науки, да проучи възможностите за създаване на електроцентрала.

Той се завърнал в родния град и се захванал със сложната за онова време задача. Започва дълго и трудоемко проучване на водите в района на село Енина.

Генчо установил, че има благоприятни условия за изграждане на електроцентрала с мощност 1000 к.с.

След като прави проучванията, констатира, че всичките Стайнови – роднините имат около половината от капитала. Тогава започват да търсят съдружници.

Обръщат се към приятели от Дряново, това са дядовците на професор Генчо Начев – сърдечният хирург. Така те стават съдружници, предоставяйки половината капитал.

Стоежът на централата е съпътстван с много перипетии

Освен проблеми със строителите, на Стайнови им се наложило да спрат дейността по изграждането за цяла година заради избухването на Балканската, а след това и на Междусъюзническата война.

Всички български мъже са на първа линия на фронта. След завършване на войните работата се подновява с пълна сила. Приключването на войната обаче не означава приключване на битката.

Местните жители се надигат и започват да саботират работата. Първият слух, които се пуска в село Енина е, че електричеството по водата ще избие кравите, които са на водопой.

Въпреки несгодите на 1 януари 1914 година светва първата електрическа крушка в казанлъшкото читалище "Искра".

Това коренно преобръща живота на жителите на града. До сега те са си светели с газени лампи. Мракът е изгонен от домовете им.

Индустрията се развива главоломно. Ток до този момент е имало само в София. Днес, 100 години по-късно, централата работи с оборудването, с което е дала първата светлинка на Казанлък.