Трябва да има един учебник по история, съдържанието да се определя от сериозни специалисти, а не да се подготвя от млади момчета и момичета, които може би са много умни, но следват опорните точки, зададени им фондации, заяви проф. Божидар Димитров във връзка с обучението по история в училище, предаде БТА.

Повод за пресконференцията на историците е учебникът по "Човекът и обществото" за трети клас, в който има изопачаване на исторически факти и събития, свързани с Васил Левски, обясниха от Инициативния комитет за преглед на обучението по история. Учениците от първи до четвърти клас учат "Човекът и обществото", а изучаването на "История и цивилизация" започва от пети клас.

Акад. Георги Марков обясни, че учебниците са възложени от Министерството на образованието и науката и припомни, че има изисквания за тях.

"Сега ни казват, че трябва да бъдем толерантни и че не бива да съобщим на децата, че Левски е бил арестуван от заптиетата и затова в учебника за трети клас пише, че Апостола е арестуван от полиция", посочи той.

По думите му у нас 25 години вече се пишат различни учебници, историята се пренаписва и понякога в различните учебници за едни и същи събития и герои има различни оценки. По този начин децата се питат: "Това историята наука ли е?" и така се поставя под съмнение ползата от нея.

"Трябва група от изтъкнати историци от различни университети, институти и музеи да седнат и да прегледат учебното съдържание по история, "за да не се получават глупости от типа, че при управлението на цар Симеон Велики има много войни, но няма никакви особени последствия за развитието на България", заяви проф. Димитров.

Според проф. Пламен Павлов от Великотърновския университет трябва да се върне понятието "родинознание", защото това е най-подходящият термин за учениците в трети клас за въвеждането им в националната история.

Павлов каза, че е участвал в написването на учебници по история за пети и осми клас и заяви, че "няма какво да се европеизира в нашето образование, защото то е достатъчно европейско".

Историците днес се срещнат с министъра на образованието и науката Румяна Коларова, за да й връчат писмо, в което настояват да има преосмисляне на политиката на МОН по българска история.