Разклатени финанси, нисък стандарт на живот и слаби институции не са най-добрата комбинация. Десетте нови (страните, присъединили се към ЕС през 2004 година) бивши комунистически страни бяха смятани някога за най-проблематичните, пише в статията, цитирана от БТА.
През 2008-2009 година Унгария, Латвия и Румъния имаха нужда от спасителни финансови програми, припомня изданието. В региона безработицата расте, а икономическият растеж спада. Западноевропейските политици се страхуват от разпространение на проблемите, отбелязва "Икономист".

Сега обаче тези страхове изглеждат далечни. Същевременно рейтинговите агенции понижиха оценките на мощни икономики като американската и японската и повишават рейтингите на новите страни членки на ЕС. Стандард енд Пуърс (Standard and Poor's) неотдавна повишиха рейтинга на Естония до АА-, което е само две степени под рейтинга на САЩ.

И десетте страни имат растящи икономики, свиващ се бюджетен дефицит и намаляваща безработица. Естония, Словакия и Словения, които са в еврозоната, внасят средства в спасителните програми за финансово затруднените страни от ЕС.

Нийл Шеъринг от консултантската компания Кепитъл икъномикс (Capital Economics) посочва обаче, че "десетте нови" имат общи мрачни характеристики. Те все още са бедни спрямо стандартите на промишлено развития свят, изтъква седмичникът. Оптимистите отбелязват, че ниският стандарт на живот, наред с високото равнище на образованост и близостта до богатите пазари, означава потенциал за продължаващ бърз растеж, като този преди финансовата криза. Неотдавнашното възстановяване на производството изглежда подкрепя тази теза, но отчасти това е естествен отговор на огромното икономическо свиване.

Фаталната слабост на стария модел бе неговата зависимост от бързия растеж на кредитите. "Икономист" посочва, че това е работело, когато чуждестранните банки са имали желание да рискуват парите на акционерите си в преследване на по-голям пазарен дял, но сега това е малко вероятно.

Изданието коментира също така, че правителствата имат малко възможности за маневри. Управляващите извън еврозоната се стараят да покрият целевите си дефицити, като ограничават размаха на фискалната политика. Три страни имат валутен борд - България, Латвия и Литва, което означава, че разполагат с малка гъвкавост в паричната политика, допълва "Икономист".
 
Едно от лекарствата може да бъде повече реформи при либерализирането на пазарите и при засилване на институциите, отбелязва седмичникът. Политиците от Балтийско до Черно море показаха твърдост при справянето с най-неотложните икономически проблеми (и гласоподавателите бяха забележително толерантни към болката, която това включваше).

Същата воля трябва да се приложи и при дългосрочните проблеми. Голям проблем в региона е ниското участие на пазара на труда, особено сред хората над 50 години в Полша и ромите навсякъде.

Други проблеми са ниската раждаемост, пенсиите и реформата в здравеопазването, корупцията и слабата обществена администрация, посочва изданието. Има също така по-непосредствени проблеми. Тъй като кризата обхваща богатия свят, по-ниското търсене засяга Изтока. Последните данни за брутния вътрешен продукт сочат спад на растежа в региона.

Като оставим опасността от разпространение на проблемите настрана, най-големият проблем на региона е мрачната комбинация от демография като на богатите страни и стандарт на живот като на бедните страни, водеща до миграция. Населението на Полша е намаляло от 38 милиона на 36 милиона от 2004 година. Няколко други страни са претърпели подобни загуби.
В заключение "Икономист" посочва, че политиците ще трябва да покажат, че могат да убедят изгубените си сънародници да гласуват в собствените си страни