europa.eu
Почина първият председател на ЕП, любимка на французите
На 89 години почина Симон Вейл, голяма фигура във френската политика и първият председател на Европейския парламент.
"Майка ми почина тази сутрин в дома си. Тя щеше да навърши 90 години на 13 юли", съобщи синът й Жан Вейл.
Симон Вейл е оцеляла от Холокоста. На 16-годишна възраст тя е депортирана в нацистките лагери на смъртта.
През 1979 г. Симон Вейл става първият председател на Европейския парламент, припомня АФП.
Макар че излиза от фокуса на общественото внимание през 2007 г., когато напуска Конституционния съд, тя се радва на широко уважение в целия политически спектър и остава един от най-популярните политици в проучванията на общественото мнение.
Преживяванията й в концлагер я превръщат в страстен радетел на Европейския съюз, но във Франция тя става най-известна с узаконяването на абортите като министър на здравеопазването през 1974 г.
Тя прокарва закона, станал известен като "Закона Вейл", превръщайки Франция в първата предимно римокатолическа страна, която узаконява абортите.
От юни 1979 г. до 1982 г. Симон Вейл е председател на Европейския парламент. От 1984 до 1989 г. е председател на групата на либералите, демократите и реформаторите.
През 1993 г. става държавен министър за социалните въпроси, здравеопазването и градоустройството.
През 1997 г., а от 1998 до 2007 г. е член на Конституционния съд.
Според допитване от 2014 г. тя е любимата женска личност на французите.
През 2008 г. става член на Френската академия, едва шестата жена, която го постига.
Силно белязана от депортирането си в Аушвиц, на което прави вълнуващо описание в автобиографията си "Един живот" (2007 г.), тя е била председател на Фондацията за паметта на Холокоста от 2000 до 2007 г., а след това остава неин почетен председател.
Симон Вейл е оцеляла от Холокоста. На 16-годишна възраст тя е депортирана в нацистките лагери на смъртта.
През 1979 г. Симон Вейл става първият председател на Европейския парламент, припомня АФП.
Макар че излиза от фокуса на общественото внимание през 2007 г., когато напуска Конституционния съд, тя се радва на широко уважение в целия политически спектър и остава един от най-популярните политици в проучванията на общественото мнение.
Преживяванията й в концлагер я превръщат в страстен радетел на Европейския съюз, но във Франция тя става най-известна с узаконяването на абортите като министър на здравеопазването през 1974 г.
Тя прокарва закона, станал известен като "Закона Вейл", превръщайки Франция в първата предимно римокатолическа страна, която узаконява абортите.
От юни 1979 г. до 1982 г. Симон Вейл е председател на Европейския парламент. От 1984 до 1989 г. е председател на групата на либералите, демократите и реформаторите.
През 1993 г. става държавен министър за социалните въпроси, здравеопазването и градоустройството.
През 1997 г., а от 1998 до 2007 г. е член на Конституционния съд.
Според допитване от 2014 г. тя е любимата женска личност на французите.
През 2008 г. става член на Френската академия, едва шестата жена, която го постига.
Силно белязана от депортирането си в Аушвиц, на което прави вълнуващо описание в автобиографията си "Един живот" (2007 г.), тя е била председател на Фондацията за паметта на Холокоста от 2000 до 2007 г., а след това остава неин почетен председател.