Случаят е от 2004 г. и е свързан с изнудване, закана за убийство и нанесена тежка телесна повреда. За него тогава съобщава само полицията в Бургас и няколко медии, непосредствено след инцидента: на 12 юли същата година бившият общински съветник от СДС и управител на бензиностанция Иван Кушелиев, заедно със сина си и негов приятел, пребили четирима работници от бензиностанцията, като ги карали да признаят, че са крали гориво и дължат пари. Два дни по-късно синът на Кушелиев загинал в катастрофа, припомня правният сайт "Лекс".

Какво се е случило в следващите 6-7 години, не е ясно, но делото за пръв път е внесено в Окръжния съд в Бургас чак през 2011 г. Той след това го праща на Специализирания наказателен съд (СНС), който пък повдига спор за подсъдност и Върховният касационен съд връща делото в Бургас. След това обвинителният акт срещу Кушелиев и подсъдимия с него Димитър Г. отново е внесен Спецсъда и той пак прекратява делото, но не заради липса на компетентност да го гледа, а за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Следващите внасяния на обвинението са през 2014 г., 2015 г., 2016 г. – два пъти, и 2017 г. – също два пъти. Във всички случаи Спецсъдът е връщал делото на прокуратурата, а въззивната инстанция се е съгласявала с изводите за допуснати нарушения.

Показателно за историята на делото е последното определение на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) от миналата седмица, с което съдиите отново признават пропуските в обвинителния акт. Те обаче решават, че делото вече трябва да се гледа, защото не е ясно дали грешките няма да се повторят и да се стигне до отказ от правосъдие, ако бъде върнато, а прокуратурата ще понесе риска от оправдателна присъда.

За да обосноват това си решение, апелативните съдии са проследили накратко и историята на множеството прекратявания на делото до сега. Оказва се, че за тях ключова роля има фразата „Ще ги избия, без да ми мигне окото!“, вменена и на двамата подсъдими, която веднъж присъства в обстоятелствената част на обвинителния акт, а друг път я няма.

При последното прекратяване Спецсъдът също е подчертал, че този израз е включен само в диспозитива и е приел, че липсва фактическо обвинение.

Същият проблем е станал причина за връщане на делото не само тогава.

Миналата година делото е внесено и в обстоятелствената част на обвинителния акт пак липсва „Ще ви избия без да ми мигне окото!“, но пък съдът не го е забелязал. Вместо това, СНС констатира, че в акта на прокуратурата още фигурира обвинение за закана с убийство, което е определено като грубо нарушение.

Така се стига и до последното внасяне на делото в съда с поредния пропуск на ключовата фраза и апелативните съдии са съгласни, че пак има нарушение. В определението си те пишат, че това обстоятелство нееднократно е било поставяно на вниманието на наблюдаващия прокурор и той в различните случаи е имал различен подход като го е включвал или изключвал от фактическото описание на обвинението, но винаги въпросният израз е присъствал в диспозитива на акта.

„Очевидна е непоследователността в действията на прокурора при формулиране на окончателното фактическо обвинение срещу лицата, които желае да предаде на съд. Наред с това, в настоящия обвинителен акт има недовършени мисли на прокурора, който го е изготвил“, се казва в последното определение на АСНС.

В него съдиите посочват, че са изправени пред алтернатива – дали да потвърдят определението и така делото за пореден път да се върне в прокуратурата или да придвижат процеса най-после в съдебна фаза.

„От действията на прокурора по атакуване на определението на СНС, вместо да се запознае с мотивите му и ако ги намери за основателни да коригира обвинителния акт, се извежда готовността му да бъде постановен съдебен акт по така изготвения обвинителен акт. Предвид неразумно дълго продължилото досъдебно производство, съдът намира, че приоритет следва да бъде отдаден на правото на привлечените към наказателна отговорност лица и пострадалите /съобразно формулираните от държавното обвинение деяния/, да получат разглеждане на спора от съд, което може да се случи единствено при пренасяне на делото в съдебната фаза“, пише още в определението, с което едно от първите дела в специализираните съдилища, най-после може да тръгне по същество.