Всяка трета жена в България е жертва на насилие. 30% от жените и в България, и в Европа, са преживели физическо или сексуално насилие поне веднъж в живота си, след навършване на 15 години. Едва 14% от жертвите на насилие у нас подават сигнал в полицията и не вярват, че биха могли да получат каквато и да е подкрепа.

Освен с изгубените човешки животи, всички плащаме висока цена за насилието.

Изследване на Института по равнопоставеност на половете от 2017 г. показва, че насилието струва на ЕС 256 милиарда евро на година. Заради нараняванията и отсъствията на жертвата от работното ѝ място, икономиката губи всяка година 12%. В глобален план, домашното насилие струва на света 8 трилиона долара годишно.

„И въпреки, че плащаме с живота и парите си, домашното насилие в България все още не е инкриминирано. Или поне не се третира като престъпление, докато някой не умре. Този факт възпрепятства дори полицията да си свърши работата качествено. А снощи беше залята с киселина поредната българка“,  заяви Надежда Дерменджиева – Директор на Български фонд за жените, на пресконференция, с която стартира кампанията „Не си сама – Заедно срещу насилието“.

Тя разказа за добрата практика на добросъвестни полицаи в страната да попълват екселски таблици с получени сигнали за домашно насилие поради липсата на единна система в МВР за подобни случаи. Другият куриоз са изискванията на Министерството на правосъдието, което всяка година е длъжно да отпуска средства по Закона за защита от домашно насилие за проекти за борба и превенция на насилието и с което почти всяка година неправителствените организации, работещи по проблема, срещат трудности.

„Тази година министерството отпуска почти цялата необходима сума по закон, но със срок за изпълнение на проектите 6 месеца – от май до октомври. Тоест, излиза, че държавата се бори с насилието по 6 месеца в годината!“, заяви тя.

„Останалото остава за нас, които сме превърнати в доброволци“. За първи път в България гражданското общество се обединява срещу домашното насилие и настоява за конкретни ангажименти от страна на държавата. Представители на независими медии, на неправителствени организации и публични личности представиха на специална пресконференция кампанията „Не си сама – Заедно срещу насилието“.

Кампанията е инициирана от сайта „Момичетата от града“ и е подкрепена от няколко независими медии, сред които: Площад Славейков, Мама Нинджа, Интервюто, Майко Мила, както и от над 20 неправителствени организации.

На днешната среща с медиите Рут Колева, известна с твърдата си позиция срещу домашното насилие, също заяви своята подкрепа за кампанията. Радиоводещата Богдана Трифонова даде гласа си и влезе в ролята на жертва, прочитайки истинска история.

Липсата на сериозен ангажимент от страна на държавата, яростната кампания против ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, високата обществена търпимост към случаите на домашно насилие са основните причини за раждането на кампанията „Не си сама – Заедно срещу насилието“, чиято Фейсбук група е отворена за споделяне на мнения и консултации на жертвите.

„Не си даваме сметка като общество, че домашното насилие засяга на практика всички нас. Насилието вкъщи се пренася в детската градина, в училището, на площадката, на улицата, на стадиона, в лекарския кабинет. Но понеже темата е неудобна, се правим, че не съществува... От началото на годината бяха убити 8 жени. Някои от тях можеха да са живи, ако институциите си бяха свършили работата. С това темпо до края на годината можем да очакваме броят на смъртните случаи да стане 50“, коментира Левена Лазарова, съиздател на „Момичетата от града“ – автор на кампанията „Не си сама – заедно срещу насилието“.

Кампанията има 5 искания към институциите, които да гарантират успешна борба и превенция на домашното насилие.

1. Инкриминиране на домашното насилие – да се третират като престъпления и да се наказват всички форми на насилие срещу жените – домашното насилие, сексуалното насилие, сексуалният тормоз, преследването, системното психическо насилие, както и всички други сериозни форми на насилие, които да бъдат включени изрично в НК.

2. Създаване на единна база данни в МВР за жертви и извършители, която да бъде на разположение на всички работещи по случаите на домашно насилие – съдии, прокурори, полицаи, психолози, социални работници. Може да бъде финансирана на проектен принцип.

3. Финансиране и разпространение на вече създадените и успешно пилотирани специални Програми за обучениe на психолози, полицаи, съдии, социални работници за работа с жертви и извършители на домашно насилие – има възможност за финансиране през различни програми към министерствата, включително и с евросредства, а не за сметка на бюджета.

4. Създаване на 28 кризисни центъра – във всяка област. Това ще струва на държавата около 2 млн. лв. на година; 28 консултативни центъра за работа с жертвите и извършителите – във всяка област – 2.5 млн.лв. на година; 6 центъра за възстановяване на изнасилени жени – в шестте района за планиране – 500 000 лв. на година. С 5 млн. лв. може да започне ефективна борба с насилието у нас. С парите за един референдум можем да водим тази битка 4 години!

5. Програма за превенция на насилието, чрез обучение в превенция на насилие и ненасилствена комуникация сред младите хора и широката общественост – вече има разработени и пилотирани методики, които могат да се приложат в цялата страна. Създаване на Национален съвет за борба с насилието към МС и системни информационни и сензитивиращи кампании за превенция на насилието над жени и домашното насилие.