Природозащитници: Незаконната сеч носи 100 млн. лв. годишно

2,4 млн. куб. м дървесина годишно се изсичат незаконно в България. Това е една четвърт от общия добив. Сивият сектор генерира приходи от 100 млн. лв. годишно.

13:51 | 24 септември 2014 130 228 БГНЕС

Това сочи анализ на организацията "Световен фонд за дивата природа" за 2006-2013 г.

Изследването показва, че годишният обем на незаконната сеч е достигнал 25% от общия добив, а проблемите на горите се превръщат в институционални.

"Въпреки че масовите бракониерски нарушения в горите намаляват, незаконните практики се случват като формално законни или документално скрити", обяви експертът по програма "Гори" на WWF инж. Александър Дунчев, цитиран от БГНЕС.

Според него в държавните гори проблемите произтичат до голяма степен от смесването на контролните функции и стопанския интерес в една и съща институция – Министерството на земеделието и храните.
Според експертите от неправителствения сектор един от начините за справяне с проблема е Агенцията по горите да бъде на пряко подчинение на Министерския съвет, за да се намали политическият и корупционен натиск върху горските стражари.

По думите на Дунчев допълнителни фактори са корупционните практики, политическият натиск, както и размитата отговорност на участниците в дърводобива.

"Злоупотребите в горите се случват заради несъвършената нормативна уредба, а събираемостта на наказателните постановления за нарушения в горите е под 15%. Не повече от 30 хиляди кубика се залавят", коментира още той.

Между 20 и 40 на сто от добива се губи при прехвърляне на отсечената плътна дървесина, в продадени на клиенти пространствени количества или за преработка, където се изкупува на тон, предаде БТА.

Най-често незаконната сеч се прикрива и дори "узаконява", когато отсечените дървета бъдат маркирани от отговорния за обекта лесовъд, или се маркират с фалшива марка от самите нарушители. Изчисляването на обема на отсечените дървета пък се извършва по метод, който позволява отклонение до близо 9%.

Това се прави, след като в документацията на планирания дърводобив се вписва по-ниска стойност от действителния обем на маркираните за сеч дървета, обясниха екозоли.

До нарушения води и описването на дървените насаждения "на око".
Ако при маркирането се установи, че дърветата, определени за изсичане, са повече, тази разлика обикновено се скрива.

Злоупотреби, според еколозите от WWF, позволява и заниженото окачествяване на маркираните дървета.

От WWF предлагат на институциите още няколко мерки за решаване на проблема - извършване на независима национална инвентаризация на горите, повишаване на изискванията за квалификация и отговорност на горските служители, увеличаване на наказанията за нарушителите.

„Трудно е да се изчисли реалният обем незаконно добита дървесина, но е силно преувеличена цифрата от 2,4 млн. куб. м. Отсеченото без позволитени и марка е вероятно над 100 000 кубика годишно”, коментира инж. Тони Кръстев, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ).

До края на годината ще бъдат сертифицирани 40 % от българските гори, което също трябва да доведе до намаляване на нарушенията.

На въпрос какво мисли за идеята Агенцията по горите да излезе от Министерството на земеделието и храните зам.-министърът на земеделието Георги Костов заяви, че в историята на горите в България мястото на горското ведомство през годините е било различно – имали сме дори Министерство на горите.

По думите му тази препоръка може да се приеме за логична - например Агенцията по горите да е държавна, подчинена на МС.

„Едни и същи цели стоят пред ИАГ като администрация и екологичните организации, затова и предложенията на WWF като природозащитна организация се препокриват с мерките, които Агенцията предприема за намаляване на нарушенията в горския сектор”, допълни Костов.

ИЗБРАНО