Това казва специално пред Дир.бг световноизвестната ни певица.

- Има ли нещо в живота Ви като се обърнете назад, за което съжалявате? Кое бихте направили по друг начин, госпожо Ангелакова?

- Съжалявам, и то в късните години сега съжалявам, че съм се върнала в България. Съжалявам 90 на 100, или да кажем 80 на 100, защото пък иначе нямаше да имам точно това дете. Сигурно пак щях да се омъжа, пак щях да имам дете, но не това точно... Друго щеше да бъде. Но съжалявам чисто професионално, че съм се върнала...

Начинът, по който държавата гледа към културата, е следващото нещо, от което имам горчив вкус, разочарована съм. И после - има и нещо друго. В България всичко е разрешено и всичко е възможно и най-големите улеснения, облекчения и почит са към българина, който живее навън. Идва за малко тук и след това пак си заминава. Затова си мисля, че трябваше да остана навън, да си идвам да си правя майсторски клас, да пея, когато съм пеела и съм била във форма. При всяко положение щях да бъда по-удовлетворена.

- За какво благодарите на Господ?

- Не само за гласа, не само за гласа... Благодаря му, че ме е направил такава, каквато съм, че ме е създал такава каквато съм. Защото – да, наследила съм от баща, от майка, но нали те също носят от преди родова памет някаква, генна памет. И за събирането на двама души, майка ми и баща ми, за да създадат мен, също има намесата на нещо Свише. Единствено, което ме мъчи, е, защо имам тези проблеми с движението, а аз искам толкова много да ходя насам-нататък, да посещавам концерти, да ходя на театър... Дори и да отида, аз винаги трябва да се съобразявам дали средата е подходяща за хора с проблеми с придвижването, а у нас този проблем е голям... Движа се с бастун. Казват: “Помогни си сам, да ти помогне и Господ!” Но не е достатъчно. Ето, аз правя операции, лекувам се, но ... Това ми тежи най-много...

Цялото интервю четете в сайта за култура на Дир.бг - Impressio.