Социалистическата партия се превърна в реактивна опозиция с високи нива на критичност спрямо управляващите. ДПС заложи на нов подход с външнополитическа активност. 

Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България и света през месец юни 2017, съобщи "Епицентър". 

Основни изводи и прогнози  

В края на месец юни държавата се оказа въвлечена в серия от скандали, които са на път да прераснат в институционални войни с дългосрочни последици: казусът „Боршош-Павлова и НДК“, покупката на „Грипен“, сблъсъкът „президент-ГЕРБ“. Взаимни обвинения в корупция от високопоставени кадри във властта, проверки на ДАНС, които показват източване на държавни средства - това е картината, която ни представя пред Европа в навечерието на нашето европредседателство.

Бойко Борисов не уцели верния тон, не демонстрира политически нюх и чувство за самосъхранение. Публиката видя как управляващата партия и правителството влязоха в спирала от грешки и неспособността на премиер и министри да намерят адекватен изход. Има всички индикации да се направи изводът, че управлението влезе в спиралата на мини-криза.

Българското председателство на ЕС се превърна още на старта си в серия от нелицеприятни казуси от ремонтно-монтажни действия (плочките пред НДК, търсене на спонсори за рекламни материали, столове, кабели и т.н.) и злоупотреби с публични средства около НДК.

За първи път ГЕРБ има срещу себе си два силни опозиционни центъра, които си партнират позиционно – президентът Радев и БСП. Търсенето на директен сблъсък от страна на ГЕРБ с Радев е контрапродуктивно за самите тях.

Президентът Радев заложи целия си авторитет върху проблема със закупуването на новите изтребители. Той има силна подкрепа сред бойните авиатори и няма да отстъпи. За президентската институция месецът може да се обобщи с „войната свърши, започва войната”. С поканата към руския президент Румен Радев окончателно слага край на стила „Плевнелиев”.

В международен план премиерът Борисов реализира най-сериозния си и динамичен външнополитически месец, откакто се занимава с политика - срещи с Макрон, Меркел, Ердоган, Заев. Българската страна трябва да намери начин да отговори (включително и с наказателни мерки – визови и други) на изразителите на бруталната антибългарска кампания, която се разрази в Македония след посещението на Заев.

Изключително добра инициатива на Борисов е в България да бъде преместена една от двете агенции на ЕС, които се намират във Великобритания, и трябва да напуснат след Брекзит територията й – Европейската агенция по лекарствата и Европейският банков орган.

Изборът на членове на ВСС от професионалната квота не намали напрежението в съдебната система. България запазва сравнително нисък бюджетен дефицит, има нисък дълг спрямо всички останали европейски държави, почти няма инфлация. Негативното е, че жизненият стандарт е на дъното на ЕС. Страната се разделя на икономически живи и мъртви зони.

МВР страда от раздута администрация и сгрешени приоритети, но никой не се наема да предприеме радикални стъпки, за да реши проблема. Парламентът, макар и бавно, започна да изпълва със съдържание законодателната си дейност.

БСП затвърди курса си на твърда опозиционност с високи нива на критичност спрямо управляващите. Една от целите, които формацията успя да постигне, е да пресече окончателно намеците и исканията (включително на хора от БСП) за сътрудничество и работа с ГЕРБ. Партията изглежда почти напълно консолидирана.

Обединените патриоти намалиха градуса на напрежение около себе си. Повечето от тях се заеха с работата по управленски ресори. Патриотите досега не са били в управлението и новата роля явно започва да им допада. През последните седмици

Волен Сидеров започна постепенно, но много видимо, да предава властта в „Атака“ на представения публично от него като втори човек в партията бивш главен секретар на МВР – Светлозар Лазаров.

ДПС заложи на нов подход в своята политика. Той се прояви чрез засилена външнополитическа активност на ръководството на формацията. Политическото присъствие на ДПС започва видимо да нараства, макар все още да остава „заключено“ в темата за присъствието на ОП във властта. С гласуването си ДПС реши казуса с мажоритарния вот.

„Воля“ може да се определи като партията на неспиращите скандали.  Феноменално е, че прокуратурата повдигна обвинения срещу почти 30% от състава на парламентарната група.

Отварянето на стенограмата за КТБ не разкри нито един нов факт около случилото се и ролята на основните участници. Самата стенограма добави любопитния щрих, че от КСНС тече информация към медиите и че политиците взимат съдбоносни решения за държавата, без да разполагат с необходимата информация.

Премиерът обяви, че правителството се готви да подаде документи за влизане в чакалнята на Еврозоната и предприе серия от външно-политически срещи, за да получим подкрепа за това. Най-важните предизвикателства пред страната са: постигане на икономически растеж от над 5% и достигане на 70% от доходите в ЕС. В момента тази цифра е 48%. При растеж от 3- 3,5% на България ще са нужни близо 20 години, за да бъдат достигнати тези 70%.

Бизнесът алармира, че страната е достигнала критичното ниво от недостиг на работна ръка.

Сериозното етническо напрежение в Асеновград отново изведе на преден план нерешени или умишлено затлачвани с години проблеми. Може да се стигне до верижна реакция. На неуправляемите ромски гета трябва да се сложи край. Всички ромски деца трябва да посещават училище, а неизпълнението на това задължение да води до санкции.

Анализът е изготвен от авторски колектив в състав: д-р Калоян Методиев - политолог, Валерия Велева - изпълнителен директор на Институт за стратегии и анализи, Таня Джоева - Институт за стратегии и анализи, Борислав Ангелов – политолог. Международни наблюдатели - Даниел Томов (Румъния) и Михаил Кумчев (Македония). Автори в специалното приложение: Симеон Дянков - вицепремиер и министър на финансите 2009- 2013 Проф. Христина Вучева - вицепремиер и министър на финансите 1994-1995 Проф. Ганчо Ганчев икономист