ИПИ: Харчим безогледно за субсидирана заетост

stat
13:38  |  31 юли 2017 | Общество / Редактор Георги Брандийски /  
В България 74% от парите срещу безработицата отиват за временна заетост В България 74% от парите срещу безработицата отиват за временна заетост
Сн.: Архив Дир.бг

Тази седмица правителството одобри още 2 млн. лв. за осигуряване на субсидирана заетост за общините с висока безработица за Враца, Видин и Монтана.

Парите ще осигурят временна заетост на 830 безработни за три месеца в края на година.

От години коментираме как подобни мерки са неефективни и не водят за резултат, а включените в тези програми са отново безработни след края на програмите. Държавата обаче продължава да харчи приоритетно за директно създаване на заетост, защото така е по-лесно – наемаш някого на работа, изглежда, че правиш нещо и изхарчваш някакви пари, които дори не са твои, пише в свой анализ Институтът за пазарна икономика.

Всичко това става напук на анализите на държавните институции (Сметната палата доказва, че субсидираната заетост е пилеене на средства), на европейските институции (Европейската комисия препоръчва да се наблегне на обученията и пасивните политики) и дори на самото Министерство на труда (единствената направена от министерството оценка показва, че субсидираната заетост не води до дългосрочни резултати).

Последните данни на Евростат показват много точно упорството на българските правителства да наливат пари в субсидирана заетост без грижа за действително повишаване на конкурентоспособността и социалния статус на безработните. Докато държавите в Европейския съюз основно залагат на обучения, ориентиране и консултиране за действително подпомагане на безработните и само 18% от средствата се харчат за субсидирана заетост, в България 74% от парите са за временна заетост.

В същото време парите за квалификация в ЕС са 41% от тези социални разходи, а при нас едва 12%.

Още по-притеснително е, че тази разлика не се променя през годините. В същото време точно в областите Видин, Враца и Монтана икономическата активност намалява – т.е. хората изобщо спират да си търсят работа. И въпреки кризата на пазара на труда в Северозападна България и намаляването на заетостта, държавата продължава да повишава минималната работна заплата (в тези области тя вече надхвърля 60% от средната и оставя още повече хора извън пазара на труда).

Това прибавя още хора към омагьосания кръг на субсидираната заетост, в който безработните (особено нискоквалифицираните и дългосрочно безработните) разчитат единствено на правителствените програми и нямат възможност за реализация на пазара на труда и дългосрочна заетост.

Анализът можете да видите тук.




Последно в Общество


Маринов: 2017 г. ”нагоре по стълбата, която води надолу”

Без съмнение, годината бе трудна, тревожна и нервна. Истината е, че от крехките тенденции на икономически напредък се възползват малка част от българите.