Дир. бг. припомня какво се случи преди точно 14 години в испанската столица Мадрид, когато освен стотиците убити бяха ранени около 2000 души от 13 националности.

Наричат този ден "европейския 11 септември". Малко след 7,30 часа сутринта, когато хората отиват на работа, терористи от "Ал Кайда" взривиха за по-малко от половин час 10 взривни устройства в 4 влака на 3 гари - два на "Аточа" и по един на "Санта Еухения" и "Ел Посо дел Тио Раймундо". 

По-късно разследването установи, че терористите са планирали четирите влака да се взривят, когато се засекат на централната гара в Мадрид. Не е ясно какво се е объркало, но ако това беше станало, силата на взрива щеше да стигне до степен, достатъчна да унищожи сградата и да причини хиляди жертви.

При атентатите загинаха 30 чужденци, сред които четирима български граждани: 23-годишният Андриан Андрианов от Луковит, 28-годишнита му годеница Калина Василева от Ямбол, 32-годишната Тинка Паунова от Баня, Карловско, и 37-годишната Мария Иванова от Карлово.

Калина и Андриан, които планирали да се венчаят само след два месеца - на 15 май, бяха погребани в мадридските гробища в сватбени одежди. Калина заминала да работи в Испания 4 години по-рано, съобщиха тогава майката - собственичка на интернет зала в Ямбол, и бащата - пенсиониран миньор. Обадила се за последно три дни преди трагедията, за да поздрави за 8 март майка си и по-малката си сестра - тогава ученичка в 11-ти клас.

Телата на останалите убити бяха превозени безплатно от авиокомпания "България Еър", която осигури и безплатни билети за двама от роднините на всеки.

Още двайсетина българи бяха ранени, но оцеляха. Всички те получиха парични обезщетения от испанското правителство.

През 2014 година пък 48-годишният тогава българин Румен Алварадо разказа пред Клуб Z как се е разминал със смъртта. Живеел в мадридското предградие Кослада и всяка сутрин пътувал с електричката до центъра, където работи като програмист в общината. Във фаталната сутрин той се забавил заради 2-годишната си дъщеря.

"Качих се във влака, нервен, че изтървах предишния. Закъснях за работа. Влакът обаче така и не тръгваше. Минаха 10 минути, изнервих се още повече. Хората питаха какво става. По едно време започнаха да слизат. И тогава разбрах какъв късмет съм имал... Да, късметлия съм, но не искам да си спомням много за този ден. За съжаление, много хора нямаха моя късмет", спомня си Алварадо, който е син на живеещия в България Рафаел Алварадо - кореспондент на испанския в. "А Бе Се".

По-късно разбира, че влакът, който е изпуснал само за няколко минути, е взривен на гара "Ел Посо дел Тио Раймундо".

Атентатите предизвикаха невиждана до този момент обществена реакция - още на другия ден 11,9 милиона души излязоха по улиците на протест срещу тероризма.




Обкръжени, част от терористите се взривиха

Веднага след кървавите атентати консервативното правителство на премиера Хосе Мария Аснар обвини баската сепаратистка групировка ЕТА, но още същата вечер отговорност пое "Ал Кайда".

"Ескадронът на смъртта успя да проникне в ядрото на европейските кръстоносци и да нанесе болезнен удар на един от стълбовете на кръстоносния съюз - Испания", се казваше в текст, подписан от "Бригадите на Абу Хафс ал Масри - подразделение на "Ал Кайда", разпространен на 11 март вечерта в Дубай.

Два дни по-късно близо до джамията в Мадрид беше намерена видеокасета със запис на арабски език, в който "военен говорител на Ал Кайда в Европа" заявява, че атентатите са в отговор на сътрудничеството на Испания със САЩ в започналата година преди това военна операция в Ирак.

Така версията за участие на ЕТА, за която не са намерени и никакви доказателства, беше категорично отхвърлена.

"В определен момент всички мислеха, че атентатите са дело на ЕТА, понеже в Испания много отдавна страдаме от терора им. Джихадисткият тероризъм за нас беше нещо доста далечно и това очевидно беше грешка", обясни по-късно вътрешният министър Хорхе Фернандо Диас.

В началото на април разследващите вече бяха затегнали примката около издирваните терористи. Установили, че се крият в апартамент в мадридското предградие "Легане", спецполицаи предприеха операция. Жителите на сградата предварително бяха евакуирани, а командосите атакуваха по суша и с два хеликоптера. Атентаторите обаче не се предадоха живи. След мощна експлозия се оказа, че 7 от тях са се самовзривили. По-късно разследването установи, че сред тях е бил и лидерът на групата, извършила атентатите - 35-годишният Серхан бен Абделмаджид Фархет, известен с прозвището Тунизиеца.

При акцията обаче загина и 41-годишен полицай, а други 11 бяха ранени и откарани в болница.

През юни започналото международно разследване също даде резултат - италианската полиция арестува Рабей Осман Сайед Ахмед, смятан за един от основните двигатели на атентатите, и още двама негови съучастници. Макар и мароканец, 33-годишният терорист с прякор Мохамед Египтянина, се оказа експерт в областта на експлозивите в египетската армия.

Така, до края на юни, бяха задържани около 20 души, главно мароканци, които бяха обвинени във връзка с бомбените атентати. Разследването установи, че непосредствено в атентата са участвали 12 души, но на подсъдимата скамейка бяха изправени само тримата останали живи. Другите подсъдими бяха помагачи. 

Така пред съда застанаха 29 души, като прокуратурата поиска за тях общо 270 875 години затвор. Двама от преките извършители - мароканци, получиха присъди от близо 43 000 години затвор за всеки, а един испанец - миньор, който им предоставил експлозивите - над 34 000 години.

В обвинителния акт от 80 000 страници беше записано, че те са били подтикнати да организират взривовете от обръщението на Осама бин Ладен, излъчено от катарската телевизия "Ал Джазира" на 18 октомври 2003 година, в което призовава да се нанесе удар по Испания, като участник в антииракската коалиция.

В доклад на експерти пък се казваше, че избраната от нападателите дата не е случайна, а има определена символика и може да е свързана с предишни терористични актове, като атаките на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и нападението срещу синагогата в Джерба на 11 април 2002 г.

Недоказана българска следа

През май 2004 г. испански медии съобщиха, че във връзка с атентатите в София е бил задържан български гражданин - Тони Радев, известен като Турчина, или Анас Българина. Той напуснал Испания на 3 март и е задържан на 8 април по молба на испанските власти.

Причината за ареста става установена при разследването връзка между ислямските терористи, извършили атентата, и български трафиканти на оръжие. Те им продали три автомата и пистолет, намерени в апартамента в квартал "Легана", където се самовзривиха част от терористите.

Тогава "Ел Паис" съобщи, че задържаният е български гражданин от турски произход, който се занимавал с незаконен трафик. Оказа се обаче, че дни по-късно Тони Радев е бил освободен, макар и поставен под наблюдение, тъй като не е доказано, че има пряко съпричастие в терористичния акт.