Солени глоби за неуредени авторски музикални права
Инспектори от общините ще проверяват заведения и магазини за платени авторски права. Глобите скачат до 10 000 лв., а парите ще подпомагат проекти по места.
Измененията бяха приети с почти 2 г. закъснение, в което държавата не внедри европейската директива за колективно управление на авторски права*. Това закъснение можеше да струва на България санкция от ЕК в размер на 19 000 евро на ден.
Законовата рамка въвежда сериозно затягане на контрола по използването на произведения, защитени от авторско право, отбелязват от Музикаутор.
Какво урежда законът
Общините ще могат да следят дали магазини, заведения и хотели са уредили авторските права за музиката, която пускат. Търговските обекти ще трябва да предоставят договорите си с организациите за управление на права, с които легално ползват музикални произведения. В противен случай инспекторите ще налагат санкции до 10 000 лв.
С новите правила и затягането на контрола при използването на музика в търговски обекти и заведения ще се подпомогне и финансирането на културни проекти в регионите, което от своя страна ще доведе до развитие на туризма и местната икономика. Половината от глобите, които ще налагат инспекторите, ще постъпват в местния бюджет, а останалата част ще отива в Национален фонд „Култура“.
Със закона се въвежда и по-строга регламентация на дейността на търговските дружества, които предлагат лиценз за музика с ограничен репертоар за озвучаване на търговски обекти. Тези компании, които съществуват от години на българския пазар, но нерегламентирано, сега излизат на светло. Те трябва да се регистрират в Министерството на културата, да предоставят пълна информация за репертоара си, както и цените, на които продават услугата.
Законът налага изискване ползвателите, които имат договор с търговско дружество, да използват само ограничения репертоар, който им е предоставен. В противен случай ги очакват санкции от 2000 до 20 000 лв. Такива ще бъдат налагани и ако в обектите се пуска телевизия, радио и музика от различни музикални платформи, защото те се представляват само от организациите за колективно управление на права – Музикаутор и Профон, които предлагат почти целия световен репертоар за България.
Законът предвижда също собствениците на зали да носят солидарна отговорност заедно с организаторите на концерти за уреждането на авторските права. За да наемат зала, промоутърите трябва да предоставят лицензионен договор за изпълняваната на концерта музика. Това се отнася и за клубове и заведения, в които редовно се организират концерти.
„Важно е да се разбере от всички, че музиката е съществен актив и елемент от много бизнес модели“, коментира изпълнителният директор на Музикаутор Иван Димитров, цитиран в съобщение на организацията. Той изтъкна, че затова е важно авторите на произведения, защитени по ЗАПСП, да бъдат възмездявани адекватно за добавената стойност, която те носят за бизнеса. Обратното би означавало нерегламентирано използване на чужда интелектуална собственост.
„Поради тази причина разчитаме на новия механизъм, предвиждан в закона, който ще включи общините в този процес. Очакванията ни са това да намали в пъти сивия сектор и да подобри средата за реализиране на авторските права в България“, каза още Иван Димитров.
*Директива относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар