Така се прекъсва пътната връзка на Варна с квартал „Аспарухово”, с Южна България и с базата на „Петрол”. Скоро край подходите на моста на двата бряга на единствения тогава плавателен канал „море - езеро”, се събират хиляди разгневени граждани. Милицията не може да овладее ситуацията.

Монтираният набързо понтонен мост от три понтона (взети от резервния понтонен мост на КРЗ „Флотски арсенал”) е претоварен от безконтролно нахлули хора и се преобръща. Истинско щастие е, че в ледените води има само измокрени и измръзнали, но не и удавени! ...

Едва на третия ден от събарянето на Аспаруховия мост, Окръжният оперативен щаб във Варна осигурява трайна връзка за пешеходците и автотранспортните средства. Това става с армейски понтонен мост и той действа безотказно в продължение на година и половина, докато бъдат пуснати в експлоатация новият корабоплавателен канал и новият Аспарухов мост - естакада, в средата на 1976 г. , разказва случая "Морски вестник". 

Много сериозен проблем се оказва прекъснатата жп връзка между базата на „Петрол” и страната, заводите на която очакват ежедневни доставки от течни горива. Налага се компромисното и твърде рисковано, макар и временно решение: танкерите да акостират на сухотоварното пристанище Варна, което не само е в разрез със световната практика, но и крие сериозни опасности за сигурността на варненското население.

Тогавашният първи секретар на Окръжния комитет на БКП и фактически ръководител на Варна и Варненски окръг Тодор Стойчев разпорежда българският пилот на съветския кораб и началникът на Портовия флот да бъдат дадени на прокурор. Намира се софийски началник, който се опитва да стовари вината именно върху двамата морски капитани далечно плаване. В крайна сметка обаче съд няма и негативни последствия за двамата капитани също няма.

И причините за това съвсем не са идеологически - от тогавашната Държавна сигурност вземат от началника на Портовия флот (официалната му длъжност е началник на „Портови флот и пилотска дейност”) папката със сигнали, рапорти, доклади и описани факти за различни предпоставки за аварии, както и предложенията за предотвратяване на евентуални инциденти при преминаването на корабите през плавателния канал в района на клаповия Аспарухов мост.

Какво точно е констатирала проверката не е известно, но факт е, че двамата български капитани не са наказани за инцидента. Капитанът на „Павел Постишев” обаче е снет от длъжност и изпратен да работи като капитан на дълбачка в Одеса.

Така съветската страна потвърждава вината му. Не се потвърждава разпространилият се слух във Варна, че на борда на съветския кораб едва ли не всички са били пияни. Взетите алкохолни проби от капитана, пилота и кърмчията са отрицателни. Причината за инцидента се оказват бавните реакции на кърмчията на подаваните команди, заради което не успява да отклони успешно носа на кораба от отбивача преди клаповия Аспарухов мост.

Капитанът не реагира своевременно на предложението на пилота в създадената опасна ситуация незабавно да бъдат отдадени двете котви. От последвалите два последователни удара в отбивача (отначало - в областта на носа, а след това - в областта на кърмата на кораба) и невъзможността даденият заден ход да погаси инерцията на плавателния съд, „Павел Постишев” се насочва към моста и с челен удар тарани моста в най-уязвимата му част - страничната. Мостът е съборен веднага ...

В своята книга „Морски преживелици в корабни аварии” (изд. „Галера”, Варна, 1999 г.) капитан далечно плаване Никола Стоянов (началник на „Портови флот и пилотска дейност” по това време) пише: „От 1968 до 1975 г., за седем поредни години, Портовият флот и пилотската дейност проведоха без фатален удар за Аспаруховия мост 4495 кораба. Успешните проводки не могат да бъдат вечни. Има рискове. Моторният кораб „Павел Постишев” е 4496-ият кораб, заявен за преминаване през Аспаруховия мост. Той събори моста на 28-ми януари 1975 г. А Аспаруховият мост можеше да бъде съборен и по-рано. Когато има предпоставки за събаряне, няма значение името на пилота, капитана на кораба или името на кораба, а шансът. Не бяха малко случаите, включително с нареждания и разрешения от министъра на транспорта да се провеждат кораби в нарушение на нормативните актове, кораби без изправни двигатели или с дефектирали устройства за управлението им. Такива бяха проводките на корабите „Бени Саф”, „Стефан Караджа”, „Вола”, „Цанко Церковски”, пасажерския кораб „Варна”, представляващи опасност за Аспаруховия мост”.

Съветският „Павел Постишев” е сериен моторен кораб за товари тип „река - море”. Дължината му е 114 метра, широчината - 13 метра, газенето - 3,6 метра (според други публикации - 2,8 метра), дедуейт 2850 тона (според други данни - 3205 тона). Построен е през 1974 г. в Чехословакия. А това означава, че в момента на инцидента във Варна „Павел Постишев” е бил нов кораб, с изправни машини и механизми, които биха могли да предотвратят фаталния удар върху Аспаруховия мост, ако не са били мудните реакции на рулевия и неадекватното поведение на капитана му. Понастоящем „Павел Постишев” е собственост на украинското пристанище Херсон. Корабът вече не е в активна експлоатация и най-вероятно ще бъде продаден за скрап.