Това стана с гласуването на второ четене на промените в Кодекса на труда.

В началото на всяка година работодателите вече ще трябва да правят графици за ползването на отпуските. Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуската според предварително изготвения график, работникът или служителят има право сам да определи кога да излезе в отпуск. Нужно е обаче да уведоми за това шефа си писмено поне две седмици предварително.

За следващата година ще могат да се отлагат не повече от 10 дни. Хората, които не са ползвали платения си отпуск заради болнични или майчинство, ще трябва да си го вземат наведнъж през следващата календарна година.

С предимство трябва да се ползва първо отпуска за 2010 г., а след това да се направи график за изчистване на натрупаните дни от платения годишен отпуск от предишните години, обясни при обсъждането управителят на НОИ Христина Митрева.

От догодина държавните служители няма да имат право на допълнителен платен годишен отпуск. Досега чиновниците имаха право на до 15 работни дни допълнителна почивка, които се прибавят към полагащите им се 20 дни годишен отпуск. С промените в трудовия кодекс депутатите одобриха и изменения в Закона за държавния служител. За 2010 г. държавните служители няма да получават представително служебно облекло.

С още три месеца може да се удължи периодът, за който се въвежда непълното работно време при намаляване на обема на работата, предвиждат приетите промени. В действащия сега кодекс е посочено, че в този случай работодателят може да установи за три месеца в една календарна година непълно работно време, съобщи БТА.

Друга законова промяна с антикризисна цел е удължаването с още 45 календарни дни на срока, в който работодателят - без съгласието на своите работници и в случаите на производствена необходимост, може да им възлага временно друга работа в същото или в друго предприятие. Сега този период е 45 дни. Законовата промяна е временна и се предвижда да важи до края на 2011 г.

Депутатите намалиха долната граница на глобите за работодатели, които нарушават трудовото законодателство. Управляващите мотивираха промяната с кризата и ниската събираемост на такива глоби. Така работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ще се наказва с глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
В действащия сега закон долната граница е 10 000 лева.