В момента студенти от специалност археология помагат на екипа на професор Казимир Попконстантинов в археологическите разкопки.
„Помещенията са изградени по същия начин като останалите сгради в комплекса – четири реда зидани камъни и три реда тухли. Подобно луксозно строителство, както и предположението за баня и тоалетна, дават основание да се смята, че комплексът е свързан с княжеския двор.
Такива помещения са открити до момента само в манастира до село Равна, Провадийско, и в Голямата базилика в Плиска, каза професор Попконстантинов. По време на тазгодишните проучвания на комплекса са открити около 3000 нови фрагмента от стенописната украса на храма.
Храмът, посветен на Света Богородица и откритата в Дръстър резиденция на архиепископи, са единствените от този период, които са били стенописвани. „Това е още едно доказателство, че в изграждането на манастира са вложени огромни средства, за което свидетелстват украсата и откритият огромен скрипториум (помещение за преписване на ръкописи), категоричен е проф. Попконстантинов.
Всички тези детайли дават основание да се смята, че най-вероятно след оттеглянето си от светската власт Княз Борис І се е замонашил точно в този манастирски комплекс. Това предположение пръв прави Карел Шкорпил след откриването на манастира през 1921 г.
В един от петте открити гроба тогава изследователите се натъкнали на скелет и оловен печат с лика на Михаил-Борис, както и старобългарски надписи. Находките датират от 899 г. - годината, когато князът напуска престола и се замонашва, предоставяйки престола на своя син Владимир Расате.
Има сериозни предположения, че намереният през 1921 година скелет е на самият княз Борис-Михаил Първи Покръстител.