Прокуратурата: Не се търси решение на проблемите, целта е отстраняване на Иван Гешев

Държавното обвинение даде пресконференция заради неверните твърдения, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост

Снимка: БТА

Прокуратурата: Не се търси решение на проблемите, целта е отстраняване на Иван Гешев

12:33 | 20 декември 2021 | Редактор : Надежда Христова 388 12201 Снимка: БТА

Ръководството на прокуратурата категорично се противопоставя на опитите за обвързване на неуспехите на законодателната и изпълнителната власт с функциите на държавното обвинение и фигурата на главния прокурор. Свидетели сме на изказвания на политици, които имат за цел да внушат, че развитието и просперитетът на България са в пряка зависимост от личността на главния прокурор. Вместо да се търсят решения на реални проблеми, фокусът се измества към главния прокурор. Планът за възстановяване по никакъв начин не е обвързан с това, целта е манипулиране на общественото мнение с цел отстраняване на настоящия главен прокурор и овладяването на прокуратурата. Това заявиха от ръководството на прокуратурата на брифинг пред медии.

Управленската коалиция

Според държавното обвинение, въвеждането в Плана на мерки, свързана с реформи със съдебната власт, е по изричното настояване на служебния кабинет, а не на Европейската комисия. Твърди се, че България ще загуби милиарди евро заради липсата на отчетност и отговорност и на главния прокурор, както и че европейските институции, за да одобрят националния план, изискват мерки в тази насока.

"Задължени сме да обясним, че Механизмът за възстановяване е основният стълб на Плана за възстановяване на Европа, който осигурява финансова подкрепа за страните от ЕС, за смекчаване на социалните и икономически последствия от кризата с COVID-19", каза зам.-главният прокурор Красимира Филипова.

Според ръководството на прокуратурата, макар плановете на страните членки да подлежат на оценка от ЕС, европейските институции не могат да поставят изисквания за конкретни мерки и да се намесват във вътрешнодържавни процеси.

"В този смисъл абсолютно несъстоятелни са внушенията за изключителната необходимост от реформи в прокуратурата и в частност отчетността на главния прокурор. Очевидно е, че подобни мерки няма как да стоят в основата на социалното и икономическото възстановяване на България, не изискват финансиране и не могат да са условия от ЕК. Ясно е, че твърденията на централните органи на изпълнителната власт целят да обслужат политически интереси и да генерират негативно отношение към прокуратура и главния прокурор", допълни Филипова.

По думите й, факт е, че коментарите при последното връщане на Плана от 15 октомври и допълненията от 17 - 19 ноември са основно насочени към предложенията, изискващи финансиране, и тези, свързани със здравната реформа.

"Не европейските ни партньори изискат, а служебното ни правителство е предложило реформи в Прокуратурата на България и фигурата на главния прокурор, продиктувани не от необходимост, а от конкретната личност, заемаща длъжността", категорична бе Красимира Филипова.

Според държавното обвинение, показателни са разликите в различните версии на Плана за възстановяване.

"Първоначалният вариант на плана е още от есента на 2020 г., а вторият е изпратен на ЕК в началото на февруари 2021 г. Коментарите на ЕК по втория вариант са относно формулирането на предвидените в плана реформи, както и за хоризонталните елементи на планираните инвестиции и проекти, свързани с дигитализацията на публичната администрация, единната информационна система за електронно правосъдие, управлението на публичните предприятия, изменения в правната рамка в областта на прането на пари и с необходимостта от включване на мерки в изпълнение на препоръките по линията на механизма на върховенството на правото", допълни зам.-главният прокурор.

По думите й, вземайки предвид коментарите, едни проекти са заменени с други и са включени нови предложения за реформи, включително в съдебната система.

"Първоначално предложенията касаят принципни положения, но впоследствие от служебното правителство са добавени акценти за прокуратурата и за отчетността и отговорността на главния прокурор, които са несъответни и по никакъв начин не се свързват с идеята за финансиране на дейности, подкрепящи икономическата стабилност. Въпреки възраженията на прокуратурата и изразяваните междинни становища, акцентите не са променени, а са придобили вид на неадекватен за конкретната тема придатък", заяви Филипова.

По думите й, в последният вариант на проекта за план от 15 октомври т.г. в Раздел 2.Г.1 Бизнес среда, Реформа 2: Противодействие на корупцията, т.6.2. е озаглавена "Повишена отчетност на главния прокурор и неговите заместници" /стр.192-193/.

"Не е ясно по каква причина бизнес средата и противодействието на корупцията са обвързани точно с отчетността на главния прокурор. Анализът на конкретните мерки показва, че част от тях вече са налични в българското законодателство, а реализирането на друга част е обусловено от промени в Конституцията. Логичен е изводът, че включването им е резултат или от непознаването на актуалната нормативна уредба и практиката на Конституционния съд, или са преднамерено формулирани така, че да предпоставят невъзможност за изпълнението им в обозримо бъдеще", заяви Филипова.

Според държавното обвинение, по този начин липсата на европейски средства по Механизма за възстановяване и развитие, тяхното забавяне или намаляване, ще бъдат обяснявани с недостатъчната отчетност на главния прокурор и ще превърнат прокуратурата и главния прокурор в център на общественото недоволство и средство за натиск върху съответните представители на изпълнителната и законодателната власт.

Така например в мярка 2.1. към т.6 /вж. стр.192 от Плана/ е предвидено въвеждане на задължение за главния прокурор да отговори на поставените по доклада за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика въпроси, постъпили в хода на общественото обсъждане на доклада. В алинея 4, изр.3 на член 138а от ЗСВ /ДВ, бр.62 от 2016г./ е предвидено, че при обсъждането на докладите на главния прокурор народните представители може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с докладите, на които главният прокурор отговаря.

Следователно и към настоящия момент главният прокурор е задължен да отговаря на въпросите, като пределът на тези въпроси е ясно установен с Решение №6 от 06.06.2017г. на Конституционния съд по к.д.№15/2016г. Всъщност границите на взаимодействието между законодателната власт и прокуратурата са очертани от Конституционния съд още с Решение №9 от 4 октомври 2011г. по к.д. №7/2011г. Сходно е фактическото положение и при предвиденото въвеждане на ефективна годишна отчетност на разследванията и осъдителните дела за корупция, което съществува и сега в ПРБ, а при необходимост от подобряването му, то би могло да се постигне бързо във вътрешно - организационен план, без каквито и да било специални мерки. В този смисъл подобни мерки, неизискващи никакво финансиране и нямащи никаква връзка с икономическата стабилност на страната, остават необясними, каза още заместник-главният прокурор.

Мерките под надслова "Въвеждане на ефективен механизъм за търсене на отговорност от главния прокурор и неговите заместници чрез създаване на гаранции за практическа, институционална и йерархическа независимост на разследването срещу тях" /вж. стр.193 от Плана/, с изключение на тази по т.3.1., възможна и по сега действащия НПК, са несъвместими с Конституцията и могат да се реализират само след съответни промени.

Нещо повече - някои от тях вече са били предмет на измененията в НПК и ЗСВ от началото на 2021г., обявени за противоконституционни. В този смисъл е препоръчително подробното запознаване и съобразяване с Решение №7 от 11 май 2021г. на Конституционния съд по конституционно дело №4/20201г., с Решение №11 от 23 юли 2020г. по конституционно дело №15/2019г. и с Мнение №968/09.12.2019г. на Европейската комисия за демокрация чрез право, съдържащо становище по Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно - процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт относно наказателно разследване срещу висши магистрати от 2019г.

Без да се впускаме в подробности в проблемите, свързани с решението по делото "Колеви" на ЕСПЧ, обект на внимание през последните десет години, държим да отбележим, че изпълнението на това решение е ангажимент на българската държава, а не на правоприлагащите органи. Прокуратурата на Република България не е и не може да бъде отговорна за действието или бездействието на законодателния орган или на органите на изпълнителната власт. Прехвърлянето на подобна отговорност е недопустимо и всякакви внушения в тази насока засягат основните принципи на правовата държава. Прокуратурата изпълнява и ще продължи да изпълнява закона такъв, какъвто е, защото това е нейно задължение, и няма да позволи да бъде използвана като оправдание за несполуките на законодателната и изпълнителната власт.

Напомняме, че само в условията на взаимодействие между трите вида власти е възможно постигането на върховенството на правото и реализирането на приоритетите на българската държава, добави Красимира Филипова.

Настоящата позиция на Прокуратурата на България ще бъде изпратена на Европейската комисия, на Европейския парламент, на посолствата на държавите - членки на Европейския съюз, на посолствата на САЩ и на Обединено кралство Великобритания.

ИЗБРАНО