Днес е Денят на Конституцията – юристите приемат поздравления
Конституционният ред устоя на предизвикателствата и продължава да бъде фундаментът на правовата държава, заяви президентът Радев
Историята постави на изпитание устойчивостта на Търновската конституция през нейните седем десетилетия на съществуване, но доверието в конституционния ред затвърди обществения консенсус, че това е пътят за преодоляване на всяка политическа и гражданска нестабилност, заяви президентът Румен Радев в приветствие към юристите и съдебните служители.
Приетата на 16 април 1879 г. Търновска конституция възстановява българската държавност, но и възприема постиженията на модерния конституционализъм за онова време, съчетавайки демократичното начало с либералните ценности, посочва държавният глава. В поздравителния си адрес Румен Радев изтъква градивния характер на Конституцията от 1879 г., чието конструиране след Освобождението консолидира усилията на българските държавници, въпреки различията във възраст, професия, убеждения и визия за политическото бъдеще на страната. Турбулентните събития в обществено-политическия живот на България в следващите години не успяват да заличат заветите на архитектите на първата българска Конституция, които се проектират и в съвременното разбиране за правовия ред, подчертава държавният глава.
"Настоящата Конституция съхранява неотменимата повеля на търновските учредители да бъде гарантирана свободата на всеки, да бъде отстоявана българската идентичност, да бъде съхранено националното единство. Убеден съм, че това е завет за всеки съвременен държавник", казва Румен Радев. По повод професионалния им празник държавният глава пожелава на всички български юристи смелост в отстояването на основните конституционни принципи и решимост те да бъдат защитавани с почтеност и отговорност в името на справедливостта.
Висшият адвокатски съвет (ВАдС) също поздрави юридическата общност по повод Деня на Конституцията и юриста в съобщение, публикувано на сайта на съвета.
"Отново отбелязваме Деня на Конституцията и юриста - празникът, който честваме не само адвокатите и правната общност в България, а и който е символ на държавността и правовото общество. През тази година символиката е многозначителна - съвпадението с най-светлия християнски празник сякаш ни подканва да се потрудим - всички заедно - да възкръсне поувяхналата вяра в правосъдието и в устоите на правовата държава", посочват от ВАдС.
На 16 април в България се отбелязва Денят на Конституцията и професионален празник на българските юристи и на съдебните служители, припомня БТА. Тази година съвпада с най-големия християнски празник Великден.
На тази дата през 1879 г. е приета Търновската конституция - първата конституция на България след Освобождението от османско владичество.
До 1991 г. професионалният празник на българските юристи се отбелязва на 4 декември като Ден на Конституцията и на юриста. По инициатива на Съюза на юристите в България и с решение на Министерския съвет от 12 март 1991 г. за Ден на Конституцията и професионален празник на българските юристи е обявен 16 април. През декември 2010 г. Министерският съвет решава 16 април да е професионален празник на съдебните служители.
Учредителното народно събрание и Търновската конституция
Учредителното народно събрание е свикано в Търново (дн. Велико Търново), за да изработи и приеме Конституция на Княжество България на основание на чл. 4 от Берлинския договор (1 юли 1878 г.) след освобождението на страната от османско иго (1878 г.).
Първото заседание е проведено на 10 февруари 1879 г. (стар стил). и е открито от руския императорски комисар Александър Дондуков-Корсаков. Заседанията на събранията се провеждат в сградата на стария конак, построена от Кольо Фичето през 1872 г. В първото заседание участват 229 от 231 депутати. От тях 118 депутати са в състава на събранието по право (председателите на губернските, окръжните и градските съвети и на съответните съдилища), 89 са избрани от окръзите на петте губернии (Софийска, Търновска, Русенска, Видинска и Варненска) и 24 депутати са назначени от ръководителя на Временното руско управление княз Александър Дондуков-Корсаков. За председател на Учредителното народно събрание е избран екзарх Антим I, а за подпредседатели - Петко Каравелов, Тодор Икономов и митрополит Симеон Варненски и Преславски. Основната част от народните представители са от средите на българската интелигенция, преобладаващата част са учителите, а останалата главно лекари, адвокати, публицисти.
На 16 април 1879 г. Учредителното народно събрание приема първата конституция на България, наречена Търновска, която действа до 6 декември 1947 г. и е най-дълго действащата българска конституция. Тя се състои от 169 члена, включени в 22 глави. С нея Княжество България се определя като "монархия наследствена и конституционна, с народно представителство".
В Търновската конституция е записано, че Народното събрание бива Обикновено и Велико Народно събрание. Великото Народно събрание единствено притежава учредителна власт. То има право да променя територията на страната, да извършва изменения в Конституцията, да избира монарх и регенти. Приет е и принципът за разделение на властите - изпълнителна, законодателна и съдебна, както и защита на гражданските свободи, неприкосновеното право на собственост, свобода на личността, равенство пред законите, правото на сдружаване, отричане на съсловните права и робството и др. Търновската конституция регламентира прилагането в обществения живот в България на важни принципи, характерни за модерните европейски общества от края на 19-и век. Според нея изпълнителната власт принадлежи на българския княз, законодателната власт се поделя между монарха и Народното събрание, а съдебната власт действа от името на княза. Той е и върховен началник на армията в мирно време и по време на война.
В Търновската конституция се полагат и основите на местните органи на власт и управление на базата на самоуправлението на общините. С нея се определят и символите на държавата - знаме, герб и печат.
Клетвата, която са полагали новоизбраните депутати съгласно Търновската конституция "в едно време, според обредите на вярата си", е следната: "Кълна се во име Единаго Бога да пазя и да браня Конституцията и, при извършването на длъжностите си в това Събрание, да имам едничко пред очи общото благо на народа и на Княза, колкото ми стига разумът и съвестта. Бог да ми е на помощ. Амин".
Щом се открие заседанието, Народното събрание под председателството на най-стария по години из помежду членовете си, пристъпва веднага към избора на председател и подпредседатели, пише още в първата българската конституция.
Търновската конституция е основен закон на България от 1879 г. до 1947 г., като два пъти - на 15 май 1893 г. и на 11 юли 1911 г., е била променяна и два пъти е спирана от действие - по време на Режима на пълномощията (1 юли 1881 - 6 септември 1883 г.) и по време на Деветнадесетомайския режим (1934 г.). На 4 декември 1947 г. Търновската конституция е заменена от Конституция на Народна република България, известна още като "Димитровска". Промяната е предшествана от референдум.
През 1971 г. е приета нова Конституция на Народна република България, известна като Живковска, а след демократичните промени, от 13 юли 1991 г. е в сила действащата Конституция на страната.