"Западни Балкани е изкуствено понятие"

През юли България предава европредседателството на Австрия. По този повод Аделхайд Файлке разговаря с австрийската външна министърка Карин Кнайсл. Поместваме интервюто с известни съкращения

14:09 | 7 юни 2018 | Редактор: Аделхайд Файлке, DW 19 3669 Снимка: БТА

- Госпожо министър, какви цели си поставя Вашата страна за своето европредседателство?

Балканите

Карин Кнайсл: Във външнополитическо отношение ще става дума преди всичко за сближаването на държавите от Югоизточна Европа с ЕС. Този регион е важен за нас, през последните 20 години той беше силно занемарен. Самата аз избягвам понятието Западни Балкани, защото ми се струва доста несполучливо и изкуствено. Градове като Сараево и Белград при всички положения са европейски градове.

- Вие говорите за "сближаване". След срещата на върха в София се появи относително голямо разочарование сред шестте държави, някои от които имат официален статут на кандидатки за членство, а други - не. Какво конкретно ще им предложите? Какво ще се опитате да постигнете?

Карин Кнайсл: Ние можем единствено да се възползваме от една определена динамика по този въпрос. Самите страни са тези, които ще трябва да реализират на дело множество реформи. В Босна и Херцеговина например става дума предимно за реформа на изборното право, която е нужна с оглед на изборите, определени за 7 октомври. Нашата задача тук не е да предложим нещо, а да напомняме на въпросните страни, че трябва да продължават по пътя на реформите. Най-вече обаче ние ще се застъпим за региона пред онези наши колеги от ЕС, за които въпросните държави са малко по-далечни в географско и историческо отношение, и ще им покажем, че той е важен. (....) Касае се за много различни държави с крайно различни предпоставки по отношение на населението и на управлението. Тези държави не бива да се хвърлят в един общ кюп - те трябва да продължат в условията на положително състезание помежду си провеждането на нежните реформи.

- През последните дни в Австрия бе подет бурен дебат около темата за миграцията и евентуалното въвеждане на нови гранични проверки. За какво става дума всъщност?

По отношение на това основно право на ЕС, на което се позоваваме, естествено трябва да се поддържа разумен баланс. В този дебат обаче не бива да има никакви забрани за мислене.

- Апропо забрани за мислене - люксембургският външен министър Жан Аселборн каза: Не искаме Вишеград плюс Австрия. Какво бихте му отговорили?

Не мога да разбера напълно това предупреждение или упрек. Не бива да забравяме едно: вярно, че Австрия има географска и историческа близост с Вишеградските страни, но всички те са членки на НАТО, докато Австрия - не е. Този факт например ни различава фундаментално по отношение на многобройни външнополитически решения.

- Как си представяте Европа занапред? Нали са нужни някакви сценарии, за да излезем от кризата.

Тъкмо тези сценарии бяха разработени от президента на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер преди година и половина и бяха представени пред Европарламента. А и австрийското правителство представи през декември миналата година своя програма за управление, в която прави своя избор в полза на един от тях - а именно: по-малко Европа, но по-ефективна. С други думи: ЕС да се фокусира над съществените, големи теми, по които се нуждаем от общи решения - такива са например защитата на външните граници на ЕС, общата политика по външните работи и сигурността, както и опазването на климата. А там, където националните държави или регионите могат да намерят по-добри решения, защото са по-близко до гражданите, нямаме нужда от повече Европа.

Австрийската външна министърка Карин Кнайсл е безпартийна. Тя встъпи в длъжност на 18 декември 2017 година.

Материалът е публикуван тук

ИЗБРАНО