Изписаното само с главни букви в "Туитър" предупреждение на Доналд Тръмп към Иран да не "ЗАПЛАШВА" Съединените щати, защото ще понесе тежки последици, събра вниманието на всички медии в понеделник, пише днес в редакционна статия "Уолстрийт джърнал". Но според всекидневника много по-важна е била произнесената в неделя реч на Майк Помпейо, в която държавният секретар е казал истината за Иран, предаде БТА.

Пред аудитория в Рейгъновата президентска библиотека Помпейо обясни как иранският режим старателно разпространява своята ислямска революция, позволила на лидерите на Иран да финансират "терористи, диктатори и подставени милиции", вместо да се грижат за благосъстоянието на обикновените иранци. Помпейо нарече иранския режим "корумпиран" и даде конкретни примери - "изгодните договори за строителство и търговия с петрол" между бившия вътрешен министър Садък Масули и фирми на Революционната гвардия или Великия аятолах Макарем Ширази, наричан "Султана на Сугар" с бизнес генерирал над 100 млн. долара или Върховния аятолах Али Хаменей с неговия личен хедж фонд "Сетад" на стойност 95 милиарда", необлаган с данъци и използван да налива пари в Революционната гвардия.

"Уолстрийт джърнал" припомня думите на Помпейо: "Иран се управлява от нещо, което повече прилича на мафия, отколкото на правителство". Държавният секретар изрази подкрепата на САЩ за протестиращите иранци. Според вестника речта му ще стане достояние на обикновените граждани на Иран, тъй като милиони от тях използват компютърни технологии, с които заобикалят цензурата върху новините от чужбина.

Освен това Помпейо съобщи, че скоро федералният съвет за електронни медии ще пусне 24-часова телевизионна програма на фарси за зрителите в Иран.

Така че той и посланикът на САЩ в ООН Ники Хейли излагат изчерпателно и нюансирано тезата за Иран и техните думи ще привлекат вниманието на Техеран в много по-голяма степен, отколкото някакви гневни вписвания в "Туитър", заключава "Уолстрийт джърнал".

"Ню Йорк таймс" публикува писма на читатели по същата тема. Един от тях констатира, че Тръмп може би си мисли, че чрез главните букви в "Туитър" проявява дипломатическа твърдост и ще накара иранците да отстъпят. Вместо да разчита на размахването на пръст в "Туитър" за президента ще е по-добре да започне да се консултира с онези в правителството, които знаят как всъщност да се бранят интересите на американския народ.

Друг читател заявява, че това е "класическият Тръмп" - след две седмици на негативен облик в очите на обществеността той заплашва Иран, с което отклонява вниманието от проблемите си у дома. Това поведение вече стана толкова предвидимо, че човек може да си сверява часовника по него. "Лоша седмица е равно на нови атаки и заплахи към реалните и въображаемите врагове на Америка. Междувременно нашите отношения с нашите приятели и съюзници в чужбина продължават да се влошават. "Кога ще свърши това?", пита читателят.

Лондонският "Гардиън" смята, че Доналд Тръмп играе опасна игра с туитовете срещу Иран и че заплахите за смяна на режима в Техеран все повече наподобяват прелюдията към войната в Ирак. Вестникът посочва, че думкането на бойни барабани във Вашингтон по адрес на Иран става все по-шумно от месец май насам, когато Тръмп се оттегли от иранската ядрена сделка. Президентът на Иран Хасан Рохани предупреди САЩ да не дърпат лъва за опашката и в резултат Тръмп - съзнателно или не - отклони вниманието поне засега от домашните си проблеми, посочва печатното издание.

В желанието си да продължи схватката Тръмп интерпретира неправилно думите на Рохани, че "Америка трябва да знае, че мирът с Иран е майката на всеки мир, а войната с Иран е майката на всяка война". Това бе намек за заканата на Саддам Хюсеин от 1991 г. да започне "майката на всички битки" срещу САЩ. Но Рохани, известен като предпазливо умерен, не заплаши да нападне Америка, а думите му по-скоро бяха покана за диалог, смята "Гардиън".

Далеч по-сериозни, продължава вестникът, бяха изявленията от неделя на Майк Помпейо. Той обвини аятоласите в корупция, изрази подкрепа за протестиращите иранци и изненадващо атакува Рохани и външния му министър Джавад Зариф, и то персонално. Твърдението на държавния секретар, че умерените Рохани и Зариф са "насилствени ислямски революционери" е ярка илюстрация за това колко дълбоко невежи са американските представители относно Иран след 40 години на отчуждение. Вярно е, че там има мащабна корупция и нарушения на правата на човека; вярно е, че страната изпитва икономически трудности и че действията на Иран в Сирия са недемократични и разрушителни. Но да подриваш почвата под умерени лидери, които дават най-голямата надежда за реформи, и да заплашваш с промяна на режима, означава да засилваш перспективите за военно противопоставяне, заключава "Гардиън".