Този хилядолетен ритуал, символ на вечността, мира и новото начало, се състоя в препълнения с поклонници храм и израелската полиция и тази година имаше проблеми с въдворяването на реда. Особено недоволни от стриктните мерки за сигурност останаха палестинските християни.

Многобройни контролно-пропускателни пунктове бяха издигнати през последните дни в Стария град на Ерусалим, който се намира в населената предимно с араби източна част на града, анексирана от Израел през 1967 г. "Всяка година става все по-лошо. Израелската полиция се държи провокационно и се отнася с хората като с животни. Искаме да празнуваме Великден свободно, без ограничения, за да спазим нашите ритуали и традиции", се оплака палестинецът Иса Карми, който живее в Стария град на Ерусалим.

За разлика обаче от предишни години, когато церемонията бе помрачавана от сблъсъци между представители на различни християнски общности, тази година цареше спокойствието, като се изключи обичайната блъсканица, отбелязва АФП. Причина за строгите мерки за сигурност бяха опасенията от евентуален атентат.

Благодатният огън възниква всяка година в параклиса над Божи гроб на Велика събота, а първото споменаване за това чудо на християнството датира от втори век след Христа. Ритуалът включва загасване на всички свещи и кандила в храма и запечатване на вратата му още в петък вечерта. Патриархът на Ерусалимската православна църква Теофил Трети влезе сам в Божи гроб, след като войници провериха предварително дали в дрехите му няма укрит кибрит или огниво.

Народът отвън очакваше в молитви, докато висшият духовник не излезе навън с горяща свещ, за да предизвика ликуващите възгласи на богомолците: "Аксиос" ("Достоен е"). Вярващите се впуснаха да запалят свещите си от Благодатния огън. След това огънят ще бъде пренесен от процесия във Витлеем, на Западния бряг - родният град на Исус Христос. Частици от Благодатния огън ще бъдат транспортирани със самолет в православните държави, сред които и България.