Срещата на върха на Г-7: Тръмп предлага Русия да се върне в групата, ще има срещи с лидерите на пет държави
Макрон подчерта необходимостта от диалог между Индия и Пакистан, а Жаир Болсонаро обвини френския си колега в колониален манталитет
На форума на върха на Г-7 в Биариц президентът на САЩ Доналд Тръмп ще има индивидуални срещи с лидерите на Великобритания, Франция, Германия, Индия и Канада, съобщи висш американски представител, предаде Ройтерс.
Има вероятност Г-7 да обсъди дали да приеме отново Русия, но гласуване по въпроса едва ли ще има, тъй като групата работи на принципа на консенсуса, каза източникът. По-рано през седмицата Тръмп изрази подкрепа за връщане на Русия в групата, която някога се наричаше Г-8, и предложи това да се реши с гласуване.
Източникът на Ройтерс отбеляза, че Русия не е искала официално да бъде приета отново в групата, което би било необходимо, за да се предприемат каквито и да било стъпки в тази посока.
Представител на администрацията на Тръмп съобщи, че по време на срещата на американския президент с германския канцлер Ангела Меркел ще се обсъжда зависимостта на ЕС от руския природен газ, предаде ТАСС. Друга тема на разговорите между двамата, които ще се проведат в кулоарите на срещата на върха на Г-7, ще бъдат европейската сигурност и нуждата страните от НАТО да увеличат военните разходи до 2 процента от националния БВП.
По време на двустранната среща на Тръмп с френския президент Еманюел Макрон пък ще се обсъжда френският данък върху цифровите гиганти, допълва ТАСС. САЩ възприемат този цифров данък като крайно непродуктивен.
Франция подчерта необходимостта от диалог между Индия и Пакистан с оглед преодоляване на двустранните различия и избягване на ескалация на напрежението, предаде Асошиейтед прес. Призивът бе отправен от френския президент Еманюел Макрон по време на среща с индийския премиер Нарендра Моди.
Моди е във Франция за срещата на върха на Г-7, където Индия ще е специален гост. По време на разговора с Макрон двамата са обсъдили климатичните промени и други въпроси, пораждащи безпокойство.
На 5 август Моди отмени конституционната автономия на индийски Кашмир, населяван преобладаващо с мюсюлмани, и прати хиляди индийски военни там. Решението беше критикувано от Пакистан.
След срещата с Моди в двореца в Шантийи Макрон каза, че индийският премиер го е информирал за извършените промени във връзка с индийски Кашмир и е казал, че е твърдо ангажиран да запази стабилността в региона и да се бори активно срещу всякаква форма на ескалация и всякакво възраждане на терористичната дейност, допълва Франс прес. Макрон каза, че в идните дни ще има подобен разговор и с премиера на Пакистан, пред който ще изрази желанието на Франция този въпрос да бъде разглеждан в двустранни рамки.
Макрон каза след срещата с Моди, че Франция активно ще следи за подобаващото взимане предвид на интересите и на правата на цивилното население в Кашмир.
Бразилският президент Жаир Болсонаро обвини френския си колега Еманюел Макрон, че има колониален манталитет, след като Макрон призова лидерите на Г-7 да говорят на форума си на върха в Биариц през уикенда за спешната ситуация с пожарите в Амазония, предаде Франс прес.
В два последователни туита Болсонаро обвини Макрон, че използва за лични политически цели вътрешен бразилски въпрос и допълни, че френският президент прибягва до предизвикващи сензация формулировки, които не допринасят по никакъв начин за разрешаване на проблема. Болсонаро допълни, че предложението на Макрон на срещата на Г-7 да се обсъждат амазонските дела, без да участват представители на региона, напомня за отживял колониален манталитет. Болсонаро освен това обвини Макрон, че в туита си, посветен на пожарите в Амазония, е добавил стари снимки на горяща гора, направени от фотограф, починал през 2003 г.
Същевременно Чили предложи помощ на Бразилия в борбата с пожарите в Амазония, предаде ТАСС.
Според данни на бразилския Национален институт за космически изследвания за първите седем месеца на годината в резултат на пожари са унищожени над 1,86 милиона хектара екваториални гори в Амазония. А към 21 август има 85-процентно увеличаване на пожарите в Бразилия в сравнение със същия период на миналата година, допълва ТАСС.
Движението на младата шведска екоактивистка Грета Тунберг, наречено Петъци за бъдещето, призова пък за протести пред посолствата и консулствата на Бразилия по целия свят днес заради пожарите в Амазония, предаде Франс прес. Призивът бе подет от неправителствени организации и са предвидени и протести за днес в Рио де Жанейро и Сао Пауло.
В същия този момент, пожарите се разпространяват много бързо и унищожават амазонската гора с обезпокояващо темпо. Нашата къща буквално гори и дробовете на нашата планета се превръщат в пепел. От идването на власт на Жаир Болсонаро горските пожари се умножиха, подхранени от сушата, но също и от ужасяващата екологична политика на бразилското правителство, което гледа на Амазония само като на дойна крава, се казва в изявление на движението на екоактивистката.
С площ от 5,5 милиона квадратни километра Амазония е най-голямата тропическа гора на планетата. Съкровище на биоразнообразието, тя е заплашена от обезлесяване, дължащо се на земеделието, животновъдството и на минното дело. Сега Амазония е застрашена и от горските пожари.
Актрисата Ема Уотсън и нобеловата лауреатка за мир Надя Мурад ще се присъденият към други защитнички на правата на жените утре, за да призоват лидерите на Г-7 да въведат закони, които да предоставят повече власт и права на жените и да сложат край на законите, които вредят на жените, предаде Ройтерс.
Каузата на жените ще бъде защитена от 40-членния консултативен съвет за равенство на половете, създаден миналата година от тогавашния ротационен председател на Г-7 Канада и запазен от настоящия председател Франция. В съвета влизат актрисата и лауреатката. Сред препоръките на съвета към лидерите на Г-7 е те да постигнат икономически и политически напредък за жените в собствените си страни, но също така да насърчат и други страни да направят същото.
Съветът изразява дълбокото си безпокойство от съществуващите и дори нарастващите заплахи и враждебни реакции към правата на момичетата и жените в много страни, се казва в изявление на съвета преди срещата на върха на Г-7. В него се отбелязва и значителната отговорност на някои политически лидери за това отстъпление.