Когато Анна Пърсел Хигинс - благочестива католичка от ирландски произход, издъхва в Ню Йорк през 1899 г., никой американец не е подозирал, че смъртта й освен лична трагедия за семейството й ще доведе до една половинвековна борба за правото на всяка жена и всяка двойка да определя броя на децата си и да използва контрацептиви, ако не желае повече наследници.

Анна умира едва на 49 години след 18 бременности за период от 22 години и смъртта й променя живота на едно от 11-те й оцелели деца - 20-годишната Маргарет, а с него и историята.

Младата жена е толкова разтърсена от загубата на изтощената си от бременности, загуби и раждания майка, че превръща борбата за контрол върху раждаемостта и семейното планиране в мисията на живота си. 

Снимка: Library of Congress

Началото на 20 век е време, в което не само не се говори публично за тези неща, но от 1873 г. в САЩ е в сила законът "Комсток" за борба с непристойността. Актът криминализира публикуването, разпространението и притежаването на информация за уреди или лекарства за аборт или контрацепция. Лицата, осъдени за нарушаването му, могат да получат до 5 години лишаване от свобода с тежък труд и глоба до 2000 долара. Законът също така забранява разпространението по пощата и вноса на материали от чужбина, с разпоредби за още по-строги санкции и глоби.

Родената на 14 септември 1879 г. Маргарет преминава обучение за медицинска сестра и получава своята диплома през 1902 г., когато се и омъжва за архитекта Уилям Сангър. През 1910 г. сеемйството се установява в Манхатън, а година по-късно младата жена започва да пише своя колонка за женската сексуалност във в. "New York Call". През 8-те й години стаж като медицинска сестра Маргарет се сблъсква многократно със смъртта - тя присъства на многобройни преждевременни раждания, завършили с кончината на бебета и майки, както и става свидетел на смъртта на много млади жени след незаконен аборт.

Затова и според тогавашните морални стандарти за приличие, статиите на Маргарет са сензационно откровени. През 1914 г. тя публикува своя месечна брошура "Бунтът на жените", в която застъпва тезата, че всяка жена трябва да бъде господарка на тялото си. Скандално послание за началото на 20 век. Пет от седемте издания на брошурата са забранени, а Маргарет е обвинена в нарушаване на законите за непристойността, което я принуждава да замине за чужбина. 

Embed from Getty Images

Разследването срещу нея е преустановено две години по-късно и тя се завръща в Ню Йорк. Маргарет искрено вярва, че контролът върху раждаемостта и семейното планиране са ключови за слагането на край на бедността и страданията на жените в многолюдни семейства. Но все още разпространяването на такава информация е незаконно. По време на работата си като медицинска сестра, Маргарет често посещава домовете на бедни имигранти и тайно дава съвети на жените с влошено здраве заради чести бременности, спонтанни аборти или увреждания след опити за премахване на плода с подръчни средства.

Снимка: Library of Congress

Това обаче не е достатъчно и на 16 октомври 1916 година Маргарет Сангър отваря вратите на първата клиника за семейно планиране в страната. Мястото е кварталът Браунсвил в източната част на Бруклин, където в една двуетажна къща често живеят по 8 семейства, а мизерията и мръсотията са навсякъде, тъй като в сградите няма течаща вода. 

За да привлече вниманието на жените в Браунсвил, Маргарет и сестра й изработват листовки на английски, италиански и иврит и ги разлепят из целия квартал.

"Майки, няма нужда да страдате повече", пише на флаерите. 

Още на първия ден след отварянето на клиниката пред вратата й се подрежда дълга колона от майки с бебешки колички. Маргарет обяснява на всяка от тях как може да се предпази от нежелана бременност дали чрез метода на прекъснатия полов акт или чрез по-модерни методи като контрацептивната диафрагма. 

Снимка: Collection in the Library of Congress

Клиниката обаче остава отворена едва седем дни. След което Маргарет Сангър е арестувана. Задържането й предизвиква вниманието на медиите и Маргарет получава силна подкрепа, въпреки усилията на властите и Католическата църква да й затворят устата. По време на делото, съдебната зала е пълна с майки с бебета, които защитават Сангър. Въпреки това тя е призната за виновна и осъдена на 30 дни затвор.

Маргарет обжалва, но отново губи. Въпреки че отхвърля жалбата й съдия Фредерик Кейн нарушава статуквото. Той постановява, че лекарите са длъжни да предпазват пациентите си, затова ако контрацепцията може да предотврати предаването на полово-преносими болести или да предпази жена от рискова бременност, то най-доброто, което може да направи един медик е да запази пациентите си здрави, като им предпише контрацептиви по медицински причини. 

Снимка: Library of Congress

Тази открехната законодателна вратичка позволява на Маргарет Сангър да продължи усилията си законно. През 1923 година тя открива напълно безпрепяствено новата си клиника за семейно планиране, в която "жените от висшето общество, жените със статут и радващите на уважението на обществото можеха да обсъждат контролирането на раждаемостта по начин, по който не бе правено досега".

Embed from Getty Images

През 20-те и 30-те години Маргарет Сангър разширява дейността си в международен план. През 1942 година тя се премества в Тусон, Аризона, а 11 години по-късно става първият президент на Международната федерация по планирано родителство. По същото време тя спонсорира работата на биолога и фармаколог Грегъри Пинкъс, който е в екипа на "бащата" на хапчето "антибебе" Карл Джераси - син на българския лекар дерматолог от еврейски произход Самуел Джераси.

Революционната таблетка е одобрена от американската Агенция по лекарствата и храните през 1960 година, а 6 години по-късно Маргарет Сангър си отива от този свят на 86-годишна възраст. 

Embed from Getty Images