Проблемите с напрежението около Северна Корея, може да бъде разрешено само по пътя на преговорите. Това е прогнозата за 2018 г. на международната сцена на арабиста проф. Владимир Чуков, направена специално за Дир.бг. 

Не мога да споделя оптимистична прогноза за 2018 г. по отношение на Близкия Изток.

Там противопоставянето от едната страна Иран, от другата страна САЩ, Израел и Саудитска Арабия, се очертава на различни фронтове, било то ако щете в Ирак, Сирия, Ливан, Йемен. Всичко това показва, че вероятно през 2018 г. ще имаме много по-сериозни конфронтации. Това го показва лансираната наскоро концепция за национална сигурност на САЩ. Виждаме го и в политиката на регионалните държави.

Нещо повече, аз считам, че през 2018 г. ще има промени и в съседната на нас Турция. Опитът показва, че колкото повече един човек съсредоточава власт в ръцете си, колкото е по-силен, толкоз неговите крака са по-глинени и има много повече опозиция. Пък ако погледнете колко е дълъг списъкът на терористичните организации на Турция...Всичко това се превръща в една реална опозиция на сегашната власт на Турция. Мисля си, че там нещата е възможно да ни изненадат по начина, по който никой не е очаквал.

В света много често, когато имаме начело авторитарен лидер, две предпоставки са онези, които го елиминират. Първата, това е корупцията, което обикновено става в демократични държави и такива със силна съдебна система, нещо което не се получи в Турция. Вторият лост, обаче, това са чисто личните, персонални обстоятелства. Нещо, от което никой не може да избяга. Особено, когато тези обстоятелства са в много силно противоречие с местния манталитет. Така, че считам, че по-скоро второто естество ще доведе до промени в съседната ни държава.

България трябва да приложи принципа на регионалната справедливост за ЕС, т.е. да станем реално водеща сила на сътрудничество на Балканите. От там насетне ще повишим жизнения стандарт, но и силата на нашата външна политика. Особено на фона на това, което виждаме като взривоопасна обстановка до много близкия до нас Близък Изток.

Северна и Южна Корея ще използват вероятно в един по-дългосрочен план иранския опит.

Ето сега Палестинската държава се опитва да приложи една формула, която очевидно проработи, става въпрос за 5+1 дълги години преговори и реално се постигна някаква, макар и крехка формула. Вероятно в Корея ще трябва да се наместят пластовете така, че да има готовност за преговори от всички онези фактори, които влияят било то силно, някои по периферно. Т.е. тази криза няма как да не мине без преговори. Защото там залогът е много по-голям. Определено Северна Корея е ядрена сила, а знаете ядрената заплаха е онази, която е създала големите съюзи и прегрупирания. Или нека кажем следното, когато имаме оръжие за масово поразяване, тогава вече много от основните играчи прилагат предвидими средства. Със Северна Корея ще се търси посредничеството до двете близки със Севернокорейския режим постоянни членки на ОНН - Китай и Русия. Докато се стигне до печеливша преговорна формула. Очакват се дълги преговори, такива каквито бяха с Иран. Колкото по-скоро стане тази алтернатива, толкоз по-добре.

Владимир Путин се кандидатира като независим президент на Русия, което  подсказва, че той вече едва ли не е човекът, който командва и държи под контрол цялата власт в страната. Аз лично не считам, че след три месеца ще има някакви изненади. Русия ще остане в прегръдките на Путин.

Отделен въпрос е доколко държавата е демократична, доколко тя изобщо е в състояние да лансира и изработи демократичен режим такъв какъвто ние европейците го признаваме за такъв. Руснаците дали са манипулирани, дали не, трябва да се случи някакво чудо, за да изберат алтернативна личност на Владимир Путин. Т.е. той очерта пътя, по който иска да върне Русия на арената на международните отношения в противоборство със своите опоненти, най-вече САЩ.

Много често Путин също жонглира, блъфира, опитва се да съчетае силата с дипломацията нещо, което не винаги му се отдава, виждаме ситуацията в Сирия.