Това се казва в анализ на Тимъти Херитидж от Ройтерс по повод 20-ата годишнина от пуча в Москва.

Съветският лидер Михаил Горбачов беше арестуван в неговата дача на 19 август 1991 г., но пучът се провали два дни по-късно след предвождана от руския президент Борис Елцин обществена съпротива и просто ускори разпадането на Съветския съюз няколко месеца по-късно. Краят на съветската империя вдъхнови мечти за по-добър живот, които за много руснаци се изпълниха поне отчасти, но не за всички.

Политиката обаче все още е доминирана от един човек - Владимир Путин - при система, която малцина смятат за панацея. Мнозина от тези, които стояха три дни пред сградата на руския парламент, рискувайки живота си, за да я защитят от танковете на армията, се надяваха на повече.
"Това изглеждаше като ново начало. Усещахме, че можем да направим нещо", казва Милена Орлова, която тогава е била студентка, а сега е изкуствовед. 
"Вече можем да пътуваме в чужбина, някои от приятелите ми се справят много добре, а хората на изкуството вкусиха свободата. Но демокрацията изостана. Мислех, че досега ще сме отишли по-далеч", добавя тя.

Социологическите проучвания предполагат, че има разделение в мнението за преврата и рухването на Съветския съюз. Някои руснаци, предимно по-възрастни хора, продължават да копнеят за предсказуемостта и стабилността на комунистическите времена и годишнината не се отбелязва особено възторжено. Малцина си спомнят имената на превратаджиите, а представата за значението на пуча е смътна, но според историците неговият провал е показал, че руснаците най-накрая са спрели да се страхуват от партията и нейните силови структури, на които се крепеше съветската система.

"Това беше последният гвоздей в ковчега на Съветския съюз", казва Антон Федяшин, историк със специалност Русия в Американския университет във Вашингтон. "Като погледнем назад, това беше един от най-изумителните примери за исторически събития, чийто резултат е точно обратният на този, който са искали да постигнат организаторите. Това беше исторически катализатор за края на СССР", коментира той.

Много историци и политически анализатори разделят последвалите 20 години на два периода - хаотичното управление на Елцин до 1999 г. и по-стабилната ера на Путин след това. Те са на различни мнения за това доколко успешен е преходът, но до голяма степен са съгласни, че обикновените руснаци все още усещат, че имат малко влияние върху управлението на страната.
"В Русия продължава да има просто имитация на демокрация. Хората усещат, че няма значение за кого ще гласуват, че ако Путин си отиде, ще дойде някой друг също като него. Те са се примирили с това, защото смятат, че руската държава е такава от векове и няма да се промени", казва Олга Крищановская, която ръководи Центъра за елитите в Института по социология към Руската академия на науките.

При реформите на Елцин - т.нар. "шокова терапия" - съветските авоари и суровини бяха разпродадени на неколцина бизнесмени, които по-късно станаха известни като олигарси. Те трупаха богатства и политическо влияние, докато обикновените хора се бореха да свържат двата края. Медиите получиха невиждана свобода и се появиха нови политически партии, но корупцията се разпространи широко, а върховенството на закона рухна. Елцин страдаше от сърдечни проблеми и се носеха слухове, че прекалява с алкохола, а репутацията му на либерал беше подкопана от войната, която той започна в отцепническата република Чечения.

Елцин подаде оставка в последния ден на 1999 г. и предаде президентския пост на предпочитания си наследник Путин. Бившият шпионин от КГБ продължава да е водещият политик в Русия, въпреки че се отдръпна настрани в полза на своето протеже Дмитрий Медведев и стана министър-председател през 2008 г., тъй като конституцията не му даваше право на трети последователен мандат.

Негови поддръжници казват, че Путин е донесъл икономическа и политическа стабилност, засилил е държавата, в която е царувал хаос, и под негово ръководство са се увеличили доходите на хората. Те подчертават, че руската икономика е успяла да устои на финансовата криза през 2008 г. Но критиците му твърдят, че Путин е бил късметлия, защото през първите години на президентството му е имало икономически разцвет, който се е дължал не толкова на неговата политика, колкото на покачването на световните цени на енергийните ресурси. Според тях той се противопоставя на икономическите реформи и изгражда авторитарна политическа система, която има малко прилики с демокрацията.

"Русия на Елцин проявяваше склонност да имитира западни модели, докато Русия на Путин и Медведев се опитва да изгради собствен модел", писаха в есе анализаторите Иван Кръстев, Марк Ленард и Андрю Уилсън. Все още не е ясно какъв точно е или ще бъде този модел. Кремъл говори за "суверенна демокрация", която допуска господството на една партия, и сега навсякъде се върти думата "модернизация".

Не е ясно обаче кой ще поведе тази модернизация след предстоящите през март президентски избори.
Мнозина очакват, че Путин ще се завърне като президент, ако поиска, но Медведев показва желание да остане на поста, ако неговият ментор реши да не се кандидатира отново. Почти сигурно е, че който и от двамата да се яви на изборите, ще спечели, като се имат предвид голямата обществена подкрепа за тях според социологическите проучвания, липсата на истинска алтернатива и контролът на Кремъл върху медиите.

"Модернизацията може да се осъществи само ако в целия процес са включени хората, цялото население. Ние имаме нужда от демокрация, имаме нужда от подобряване на избирателната система и т.н. Без това няма да успеем", заяви Горбачов миналата година в интервю за Ройтерс. Оттогава той отправя по-директни критики към 58-годишния Путин и го призовава да не се кандидатира отново за президент.

Някогашният съратник на Елцин Генадий Бурбулис пък казва, че има опасност Руската федерация да сподели съдбата на Съветския съюз.
"Заплахата е огромна, ако този режим не успее да се трансформира. Заплахата в крайна сметка е разпадане на Русия", заяви Бурбулис.