Радев пред Коща: Да се отчитат възможностите на всяка страна какъв процент от БВП може да отдели за отбрана
Държавният ни глава проведе поредица от срещи в рамките на конференцията по сигурността в Мюнхен
Президентът на България Румен Радев проведе поредица от срещи в рамките на Мюнхенската конференция по сигурността. Той разговаря с председателя на Европейския съвет Антонио Коща, с генералния директор на Европейската космическа агенция Йозеф Ашбахер, с президента на Кюрдистан Нечирван Барзани и с представители на бизнеса в Мюнхен.
"Справянето с кризите, пред които е изправена Европа, изисква повишаване на европейската конкурентоспособност в глобален план и гарантирането на сигурността на ЕС, заяви Радев на срещата с председателя на Европейския съвет Антонио Коща.
Държавният глава подчерта, че ЕС следва да предприеме действия за оптимизиране на процеса на вземане на общите си решения, така че те да отговорят на високата динамика на международните процеси, цитира го президентският пресекретариат.
"Многобройните кризи в съседство на Европа превръщат увеличаването на инвестициите в сферата на отбраната и сигурността в необходимост, но следва да се отчитат и възможностите на всяка отделна държава какъв процент от своя БВП може да отдели за това", подчертава още президентът.
По думите на Румен Радев заявената амбиция на страните от Западните Балкани за присъединяване към ЕС е възможност за разширяване на пространството, основано на принципите на демокрацията и на върховенството на закона и ще укрепи стабилността на нашия регион.
Във връзка с това президентът Радев изрази надежда възможно най-скоро Република Северна Македония да започне реалното изпълнение на Европейския консенсус от 2022 г. България не предявява нови изисквания по отношение на европейската перспектива на РСМ, но и не приема промени в постигнатите договорености, залегнали в преговорната рамка, добави държавният глава.
В рамките на Мюнхенската конференция по сигурността Радев разговаря и с министъра на външните работи на Турция Хакан Фидан, пред когото изтъкна, че разширяването на свързаността между България и Турция е инвестиция в развитието на целия регион.
Президентът подчерта позитивните резултати от реализирането на договорените на най-високо ниво споразумения за увеличаване на капацитета на ГКПП - "Капитан Андреево-Капъкуле". Радев открои и необходимостта от ускоряване на изграждането на нова железопътна връзка между двете държави, включително и с финансова подкрепа от страна на Европейския съюз.
Обща бе позицията, че традиционните добросъседски и приятелски отношения между България и Турция създават благоприятна основа за последващото надграждане на двустранното партньорство. Президентът подчерта значението на инициативата на страната ни за пренос на зелена енергия от Азербайджан към Европа през Турция, което е от интерес за целия регион. Обсъдени бяха и проектите за изграждане на атомни електроцентрали в двете държави, развитието на мощности за съхраняване на електроенергия и транзитът на енергийни ресурси към Европа.
България и Турция свързват Европа и Азия не само чрез транспортните и енергийни коридори, но и от гледна точка на преноса на информация. Затова двете страни имат интерес и от задълбочаване на партньорството в изграждането и развитието на дигиталните коридори, които преминават през България и Турция.
Българският държавен глава се срещна и президента на Автономния иракски регион Кюрдистан Нечирван Барзани.
"Ирак може да има много по-голяма роля в доставките на енергийни ресурси и в енергийната диверсификация на Европа, включително чрез проекти за пренос на зелена енергия", заяви президентът Радев, цитиран от прессекратиата.
По време на срещата бе потвърден общият стремеж към задълбочаването на икономическото сътрудничество и взаимната търговия. Президентът Радев изрази надежда за възможно най-скорошното възстановяване на дейността на петролопровода "Киркук-Джейхан", което открива перспектива за преки доставки на суров петрол от Ирак за Европа.
Държавният глава изрази високата си оценка за приноса на АИРК за утвърждаване на стабилността и развитието в Ирак, както и в региона на Близкия изток.
Укрепването на държавните институциите е от ключово значение в този процес, подчерта още президентът и изрази надежда за скорошното сформиране на регионално правителство в АИРК, което да даде последващ тласък в развитието на отношенията с България. По време на срещата бе откроена и значимата роля на АИРК за противодействието на тероризма в региона на Близкия Изток, се посочва още в съобщението.
По-рано Румен Радев проведе среща и с генералния директор на Европейската космическа агенция (ЕКА) Йозеф Ашбахер, по време на която беше направен преглед на партньорството на страната ни с Агенцията в изследването на космоса. Обсъдени бяха и необходимите стъпки, които България следва да предприеме, за да участва пълноценно в нейните програми и да стане пълноправен член на ЕКА.
Румен Радев разговаря и с представители на бизнеса в Мюнхен, като открои перспективите за по-нататъшното разширяване на икономическото партньорство между България и Германия. С президента и главен изпълнителен директор на Siemens Energy Кристиан Барух българският държавен глава обсъди възможностите за разширяване на инвестиционното присъствие на компанията в България.