"Той беше интровертен, винаги потънал в книгите и вестниците. Обичаше историята и се интересуваше и от философия". Минал е половин век, но 70-годишната Ивана Жижкова все още изпитва емоции, говорейки за своя съученик Ян Палах, пише Ян Маршал от Франс прес, цитиран от БТА.

"Беше красив. Много привързан към майка си. И нещо, което беше необичайно по комунистическо време, не се колебаеше да спори с преподавателите, когато не беше съгласен с тях", спомня си тя за човека, който е бил известен с умалителните Янда и Хонза и също като нея е завършил средното си образование през 1966 г. в Мелник, северно от Прага.

"Не беше толкова против Съветската окупация, а против деморализацията, която настъпваше", казва Ярослава Мосерова, специалист по изгаряния, която първа се е погрижила за Палах

Снимка: GettyImages/Gulliver photos

Три години по-късно, на 16 януари 1969 година, Ян Палах, вече студент по философия в Карловия университет в Прага, се самозапалва на централния Вацлавски площад. С този жест той иска да се противопостави на съветската окупация, която през 1968 година удавя в кръв реформаторското движение "Пражка пролет", и да призове съгражданите си да не се примиряват с новия режим, твърд и безусловно подчинен на Кремъл.

Получавайки тежки изгаряния на 85 на сто от тялото, той умира в ужасни мъки на 19 януари. В деня на погребението му 100 000 души преминават през Прага в мълчалив протест.

Снимка: GettyImages/Gulliver photos

"Пътувах между Прага и Мелник и видях във вестник малка статия: "Студентът Я. П. се самозапали на Вацлавски площад". След това разбрах, че това е Хонза. Разбира се, бях шокирана", разказва още Жижкова.

"В него имаше нещо, присъщо на гениите. Виждаше по-надалеч от нас, другите. Опитваше се да мобилизира нацията. Възхищавам му се, и до ден днешен ме побиват тръпки. Толкова млад пожертва живота си", добавя тя.

Ян Палах произхожда от скромно семейство от Вшетати, село на 30 км от Прага. Баща му, починал през 1962 г., бил собственик на сладкарница, чийто магазин е конфискуван от комунистите, а майка му - продавачка в будка на гарата.

Снимка: Shutterstock

"През 1967 и 1968 г. Ян участва в младежки работни бригади в СССР. Той преживя шок, сблъсквайки се със съветската действителност, толкова различна от пропагандата", разказва Яна Беранова, младата председателка на Обществото Ян Палах, базирано във Вшетати.

"Той отказваше да се примири с летаргията, в която обществото изпадаше малко по малко след окупацията. Той призова, напразно, за обща стачка. И след това взе своето решение."

Преди зазоряване на 16 януари 1969 г. Ян Палах взима влака от Вшетати за Прага. В стаята на студентското си жилище той завършва своя манифест, искащ отмяна на цензурата и забрана на пропагандния вестник "Зправи" ("Новини"), разпространяван от окупационните войски и изобилстващ с това, което днес наричат "фалшиви новини".

По обяд той купува две пластмасови кофи и помолва механик от улица в съседство с Вацлавски площад да му продаде четири литра бензин.

Към 14.30 ч. Ян Палах се насочва към входа на Националния музей, на Вацлавския площад, който в този момент гъмжи от хора. Полива се с бензин и драсва клечка кибрит.

"В историята има моменти, когато трябва да се направи нещо", успява да каже на болничното си легло, където умира три дни по-късно, едва 20-годишен.

Но погребението се стичах стотици чехи

Снимка: GettyImages/Gulliver photos

Още няколко чехи се самозапалват, вдъхновени от саможертвата му, включително студентът Ян Зайиц на 25 февруари и членът на комунистическата партия Евжен Плоцек на 4 април същата година.

20 години по-късно, на 16 януари 1989 г., дисидент на име Вацлав Хавел е арестуван, докато полага венец в памет на студента мъченик. Последвалата вълна от протести, наречена "Седмицата на Палах", разклаща режима, който по-късно е пометен от "Нежната революция".

Мястото, където се самозапалва студентът

Снимка: Shutterstock

"Има такива, които не одобряват действията на Ян Палах, смятайки, че е трябвало да води борбата си по друг начин, без да жертва своя живот", признава Беранова, която живее във Вшетати и преподава история в гимназия в Прага.

Много хора и до днес посещата мемориал в памет на Палах и палят свещи

Снимка: GettyImages/Gulliver photos

"Аз също често размишлявам по този въпрос. Хонза обичаше нашия народ и страна и, разбира се, е жалко, че вече не е с нас. Но онова, което е важно, е неговото наследство и това казвам на учениците си: трябва винаги да бъдат активни, трябва да умеят да поемат отговорност за това, което се случва в нашата страна", подчертава учителката.

Първоначално Ян Палах е погребан в пражкото гробище Олшани и гробът му става място за масово поклонение.  Заради това тайната чехословашка полиция решава да премахне това символично място и през нощта на 23 октомври 1973 г. ексхумира останките му. Те са кремирани и изпратено на майка му в родния му град, а в неговия гроб е положено тялото на неизвестна починала жена. На майката на Палах е разрешено да постави урната в местното гробище едва през 1974 г. На 25 октомври 1990 г. урната е официално върната в Прага.

В Прага има площад, който носи името на Ян Палах

Снимка: Shutterstock

След падането на комунистическия режим прахът на Палах е отнесен в Олшани, където се очаква днес да отидат много чехи, за да му отдадат почит.