Днес, 1 юни 2025 г., е важен ден за демокрацията в две европейски държави - Полша и Хърватия. Докато полските граждани ще определят своя бъдещ президент на втория тур на изборите, в Хърватия предстои балотаж за местна власт.

Полша

В Полша днес се произвежда втори тур на президентските избори, които ще определят дали най-голямата страна в източното крило на ЕС ще затвърди проевропейската си позиция или ще се обърне към национализъм в стила на Доналд Тръмп, предаде Ройтерс.

Изборните секции ще отворят врати в 7:00 ч. местно време (08:00 ч. българско време), като полските граждани ще могат да упражнят правото си на глас до 21:00 ч., след което ще бъдат оповестени данните от екзитполовете. Окончателните резултати от вота трябва да бъдат обявени в понеделник.

Избирателната активност е от ключово значение за съревнованието между Рафал Тшасковски, издигнат от либералната коалиция на премиера Доналд Туск, и кандидатът на опозиционната консервативна партия "Право и справедливост" (ПиС) Карол Навроцки.

Парламентът разполага с най-голяма власт в Полша, но държавният глава може да налага вето върху законодателната дейност и поради това днешните избори се следят отблизо в Украйна, Русия, САЩ, както и в целия ЕС.

И двамата кандидати са съгласни, че е необходимо да се изразходват значителни средства за отбрана, както президентът на САЩ Доналд Тръмп изисква от Европа, и да се продължи подкрепата за Украйна в борбата ѝ срещу продължаващата над три години руска инвазия. Но докато Тшасковски смята, че бъдещото членство на Украйна в НАТО е от съществено значение за сигурността на Полша, Навроцки неотдавна заяви, че ако стане президент, не би ратифицирал кандидатура на Киев в алианса заради риска от война между НАТО и Русия.

Тшасковски казва, че силните отношения както с Брюксел, така и с Вашингтон са от съществено значение за сигурността на Полша, а Навроцки, който през май се срещна с Тръмп в Белия дом, дава приоритет на връзките със САЩ.

Ако Навроцки спечели, той вероятно ще поеме по път, сходен с този на президента Анджей Дуда, който е съюзник на ПиС, прогнозира Ройтерс. Дуда използва правото си на вето, за да блокира усилията на кабинета на Туск да отмени съдебните реформи на предходното правителство, които според ЕС подкопават независимостта на съдилищата.

Проучванията на общественото мнение показват, че разликата в подкрепата за двамата кандидати е незначителна и попада в рамките на статистическата грешка.

Хърватия

Малко над 2 883 000 хървати имат право да гласуват днес на втория тур на местните избори и да изберат градоначалниците на Загреб, Сплит и Риека през следващите четири години, съобщава агенция ХИНА. В допълнение към кметовете на трите най-големи града в Хърватия, гласоподавателите ще изберат също 12 областни управители, 44 кмета и 62 ръководители на общини.

Кметовете на Загреб, Сплит и Риека - Томислав Томашевич (кандидат на зелено-лявата платформа "Можем", подкрепен от най-голямата опозиционна партия - Социалдемократическата), Ивица Пуляк ( от "Център") и Марко Филипович (независим), се борят за преизбиране.

Техните съперници са съответно независимият кандидат Мария Селак Распудич, Томислав Шута (Хърватска демократична общност) и независимата Ива Ринчич.

Сред другите градове, където ще бъде избран кмет на втори тур, са Пула, Дубровник, Шибеник, Карловац и Син.

Изходът от кметската надпревара в градовете Задар и Вуковар също ще бъде следен внимателно, посочва ХИНА и допълва, че с много близки резултати на първия тур са били и кандидатите в 12 области.

На втория тур на изборите за областни управители, кметове и общински ръководители ще спечели кандидатът с най-много гласове. Ако и двамата кандидати получат абсолютно еднакъв брой гласове, което се е случвало и преди, ще се проведе трети тур. Това се случи на изборите през 2021 г. в община Кралевец на Сутли, припомня ХИНА.

Тъй като вторият тур се провежда в края на удължен уикенд, ще бъде интересно да се види дали това допълнително ще намали и без това ниската избирателна активност. В първия тур участваха само 43,5 процента от избирателите, посочва агенцията.

Втори тур се провежда в 405 града и общини, в 4980 избирателни секции, които ще отворят в 7:00 ч. местно време и ще затворят в 19:00 ч.

Около 5500 наблюдатели ще наблюдават изборите.

След затварянето на избирателните секции в неделя Хърватия ще приключи с четвъртите си избори за малко повече от година. След това гласоподавателите ще получат тригодишна почивка от гласуване. През април 2024 г. хърватите гласуваха за нов парламент, през юни 2024 г. - за депутати в Европейския парламент, през януари т.г. - за президент на републиката, а този месец - за нови местни власти, припомня агенцията.