Преди около 100 години, когато 20-те на миналия век се определяли като "свободните и свободни", а после бяха заменени от стерилно-моралните през 1930-а, властта в Съветския съюз е сериозно разтревожена от скандали сред висши служители, много от които редовно изпадали в пиянство и разврат.

Това, разбира се, нанасяло сериозни щети на обществото, а "Осъден за аморално поведение" си е било направо присъда, което е било пряко ангажирано с компетентните органи. Така много скоро прокурорът на СССР Андрей Вишински разказал на Йосиф Сталин интересни подробности за различни събития и разкрития.

През 1935 г. в Съветския съюз стартира кампания за изкореняване на разврата сред висши служители. Ситуацията не се е променила много в сравнение с предходното десетилетие, но голяма част от онова, което изглеждало съвсем нормално през 20-те години, сега било неморално и заклеймявано от официалната преса, действаща по указания на партията.

Днес органите на държавна сигурност са разкрили няколко високопоставени дела, чиито "герои" били затънали в пиянство, което се отразило пряко върху качеството им на работа, били са сериозно глобени за други нечестиви действия.

Сред извършителите на такова неприлично поведение няма твърде известни имена, освен бившият приятел на Йосиф Сталин - секретарят на Централния изпълнителен комитет на СССР Авел Енукидзе.

Всеки случай обаче имал широк резонанс и водел до осъждане в обществото. След като имало одобрение от лидера за санкции срещу "непристойните", отбелязани в списъка за "моралния упадък", съветската правосъдна система се развихряла в пълен размер.

През юни 1935 г. Приключило разследването по случая с бившия управител на московския офис на Интуристическото дружество Сергей Месхи. Лично прокурорът на СССР Андрей Вишински докладвал на Сталин, че този високопоставен функционер "... подведе партията и съветските организации, като представи поредица измислени данни за неговата партийна и съветска работа и скри криминални моменти от миналото му".

Оказва се, че Месхи е декларирал, че има партиен опит от 1907 г., въпреки че в действителност той трупа такъв от 1917 година.

В биографията му имало и други възмутителни фалшификации.

По време на Първата световна война Месхи служил като длъжностно лице в Главния комитет по снабдяването на армията на общоруското земско и градско обединение (Земгор) в Тифлис, където е откраднал и изчезнал с доста пари. Също така той наричал себе си "27-ият бакински комисар", с което убедил омъжена жена за съжителство, а после осигурил ареста на съпруга й.

Необузданият копнеж към женския пол, придружен от обилни алкохолни купони, в крайна сметка убили активиста.

"Разследването установи, че Мески използва официалното си положение като средство за широк и развратен начин на живот и систематично принуждава редица служители, подчинени на него, да съжителстват, използвайки своята материална и официална зависимост от него. В допълнение, Мески взима точно тези жени, които по-рано се съгласиха да съжителстват с него, в институциите, които са му поверени", уточняват в делото.

В своите престъпления активистът на Интурист е използвал методи за принуда, а съветските вестници пишат през същата година: "Мески измами жени, подчинени на него и използва физическо насилие над тях. Така беше в московския клон на Интурист, така беше и в Метизобединение, където Мески работеше. Всичките му приключения бяха придружени от веселие и пиянски оргии, които се провеждаха в апартамента му през нощта."

Друг герой в доклада на Вишински е Борис Гунко-Горкун, който се сдобил някак си с фалшив партиен билет. И представяйки се за член на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките със значителен опит и други фалшиви документи, той получил големи ползи, а също така се възползвал от други предимства, като пътувания до санаториуми, безплатно използване на обществен транспорт и др.

Гунко умело се възползвал от бъркотията от средата на 20-те години и дори си издействал лична пенсия. Но най-лошото било, че той имал слабост към децата.

"Ръководителите на различни институции винаги отиваха при него като при човек с уважаван външен вид, който се представяше като "секретар на Ленин" или "офицер по сигурността, победител в Колчак". Гунко-Горкун многократно е вземал млади момичета от домове за сираци, под прикритието да ги отглежда, използвал ги е и ги връщал в сиропиталища. В своите показания той призна фактите за малтретиране на деца и неговите приключения", се отбелязва в доклада на Вишински, който също изброява всички епизоди с участието на Гунко-Горкун.

В процеса на разследване на така наречения "случай на Астрахан" за злоупотреби в местния финансов апарат се оказа, че градските ръководители организирали "разговори" в апартамента на дамата Алексеева. Откъси от описанието на "зверствата", които се случвали в жилището й, са разкрити от ръководителя на партийната комисия за проверка на астраханската партийна организация Любарски и са цитирани в списанието "Комерсант Власт" на 8 март 2010 г.

"В продължение на шест години в апартамента на Алексеева редовно се организираха пиянски оргии, в които са участваха около 45 членове на партията, повечето от висшите служители. Не само изтъкнати ръководители на бизнеса, но и партийни работници като Никитин, бивш член на борда на партията. Оргиите имаха изключително грозен характер, членовете им понякога напълно губиха всякакви социални норми и човешки облик. Често групата на Алексеевски се среща с Непман. По време на разпитите, всички търговци, които не са загубили здравата си памет, но са се занимавали с "аферите си", са подкупвали разследващите, за да не ги замесват", възмущава се Любарски.

На този фон историята за Смоленския "случай" направо избледнва. Там секретарят на провинциалния изпълнителен комитет Дяворюк събира група приятели на "чашка" и организира партита в собствената си къща, която в областта била позната като "Пийте до дъното".

Хоровото изпълнение на този конкретен рефрен се чувал непрекъснато от прозорците, а развратът придружавал пиянство.

Както е подчертано в преписката, по време на един от инцидентите, "отговорният другар танцуваше на покрива екзотичен танц с проститутка."

И въпреки това, Дяворук вероятно би могъл да избегне наказанието, ако не били големите кражби, многократно извършвани от неговата "банда".