Първичните избори в САЩ започват с вот в Айова
Американският държавен глава се избира в непреки избори чрез вота на 538 членове на електоралната колегия
С партийни събрания на американските демократи днес в щата Айова започва процесът по определяне на кандидат-президента на американската Демократическа партия за президентските избори през ноември, предадоха световните агенции.
По време на процеса за определяне на кандидата на демократите, има два типа гласувания - на партийни събрания и на първични избори, отбелязва Франс прес. Различните американски щати са се спрели на някои от тези две форми на гласуване, като партийните събрания са организирани в относително по-малко щати. При този род събрания по принцип членове на дадена партия се събират на различни места в съответния щат, като зали, училища и др, за да изслушат аргументите в подкрепа на всеки кандидат, преди да изразят публично своя избор. Първичните избори са предпочитаната форма в повечето щати, където се гласува по традиционен начин - таен вот.
По време на фазата на партийните събрания и първичните кандидатите за президентската номинация получават делегати, които гласуват за тях на партиен конгрес. Във всички щати кандидатите, спечелили над 15 процента от гласовете, получават такъв брой делегати, който да е пропорционален на техния резултат от вота.
Делегатите, които се определят на партийните събрания и на първичните избори, са решаващ фактор в спечелването на партийната номинация за изборите. В случая с демократите те ще присъстват на партиен конгрес през юли. На него официално ще се гласува кой демократ да се противопостави в кандидат-президентската битка на републиканеца милиардер Доналд Тръмп.
По време на фазата на партийните събрания и първичните избори кандидатите в зависимост от резултатите си получат общо 3979 делегати. Те са задължени да гласуват на конгреса за кандидата, на който са зачислени по време на фазата на партийните събрания и първичните избори. Броят на делегатите, които има даден кандидат, е решаващ, защото кандидатът, който е получил мнозинство (най-малко 1991 делегати), ще бъде номиниран на конгреса.
Ако обаче нито един от кандидатите не получи мнозинство при гласуване на първи тур на конгреса, влизат в действие още 770 други делегати, наречени суперделегати. Това са народни избраници и видни личности от партията, които са свободни да гласуват за когото си искат от кандидатите. През 2016 г. поддръжниците на Бърни Сандърс обвиниха партията, че фаворизира по думите им кандидатката на върхушката Хилари Клинтън, защото тя беше получила подкрепата на повечето от суперделегатите.
След Айова днес, ще има гласуване през февруари в щатите Ню Хемпшър (11 февруари), Невада (22 февруари) и Южна Каролина (29 февруари). После ще има лавина от гласувания на Супервторника на 3 март, където ще се гласува едновременно в 15 щата и територии. Промяната тук е, че Калифорния, която е "богата на делегати" и която гласуваше по-късно, този път премести вота си в Супервторника. След тази дата ще бъдат разпределени 40 процента от делегатите, което ще внесе яснота в нещата около надпреварата. След 28 април пък ще бъдат разпределени 90 процента от делегатите.
Партийният конгрес на демократите ще е в Милуоки в щата Уисконсин от 13 до 16 юли. Три дебата са предвидени между кандидата на демократите и Доналд Тръмп - на 29 септември, 15 и 22 октомври. Изборите са на 3 ноември.
Американският президент се избира в непреки избори чрез вота на 538 членове на електоралната колегия. Членовете са народни представители и местни партийни представители. Един кандидат за президент трябва да получи абсолютно мнозинство, тоест 270 гласа, за да бъде избран за държавен глава на САЩ.
Гласуването по-конкретно днес в Айова започва в 19 ч. по Гринуич. То се провежда в общо 1700 зали в щата. 11 са кандидатите на демократите, които ще се борят за спечелване на президентската номинация. Те бяха повече - 29, но 18 от тях вече се отказаха. Сред кандидатите по принцип най-голям интерес пораждат Джо Байдън, Бърни Сандърс, Елизабет Уорън, Пийт Бутиджидж, Андрю Янг, Майкъл Блумбърг и Ейми Клоубъшар. Блумбърг реши да пропусне първите четири гласувания и да се се яви директно на Супервторника.