Чуйте статията:

На 26 април 1986 г. часовникът в четвърти енергоблок на АЕЦ "Чернобил" спря — и отвори рана, която не е зараснала и до днес. Четири десетилетия по-късно годишнината от най-тежката гражданска ядрена катастрофа в историята бе отбелязана не просто като ден на скръб, а като тревожен сигнал за оцеляването на Европа.

В Украйна тя премина под знака на "ядрения тероризъм", като властите акцентираха върху рисковете от военни действия в близост до ядрени обекти. В Русия фокусът бе върху величието на "съветския подвиг", предотвратил по-голямо бедствие.

Всички снимки ВИЖТЕ ТУК >>>

За света тази 40-а годишнина не е просто историческа дата. Тя е напомняне, че докато бетонът на саркофага може да удържи радиацията, той не може да спре човешкото безумие.

 Зеленски обвини Русия в "ядрен тероризъм"

Президентът на Украйна Володимир Зеленски обвини Русия в "ядрен тероризъм" днес, когато се навършват 40 години от ядрената катастрофа в атомната централа в Чернобил, предадоха "Укринформ" и Франс прес.

 "Преди 40 години светът научи какво означава съветската лъжа и технологичната арогантност. Днес светът вижда нещо още по-опасно - ядрен тероризъм като метод за водене на война," заяви Зеленски. "Чернобил трябваше да бъде урок за вечни времена, но днес радиационната безопасност на целия континент отново виси на косъм заради тези, които използват атомните централи за изнудване."

Зеленски отбеляза, че Русия, чрез нахлуването си в Украйна през 2022 г., "отново довежда света до ръба на причинена от човека катастрофа". Той подчерта как руските дронове редовно прелитат над Чернобил и един от тях е ударил защитната му обвивка миналата година.

Към Зеленски за годишнината в Киев се присъедини и президентът на Молдова Мая Санду.

"Облакът от 1986-а не спря на границите. Днес сме тук, за да напомним, че ядрената сигурност не е национален въпрос, а споделена отговорност на цивилизования свят," подчерта тя.

В същото време в Киев, въпреки ехото от сирените за въздушна тревога, стотици хора се събраха край паметника на жертвите на Чернобил. Сред тях бяха и малцината останали живи ликвидатори - мъже, които някога с голи ръце са хвърляли пясък от покрива на реактора.

Министерството на външните работи на Украйна подчерта, че аварията е резултат от "експеримент, нареден от Москва в нарушение на протоколите", последван от десетилетия на лъжи и прикриване.

 В Русия акцентираха на величието на "съветския подвиг"

В Русия тонът беше коренно различен. Официалните церемонии бяха фокусирани върху величието на "съветския подвиг", предотвратил по-мащабно бедствие.

Руският президент Владимир Путин изпрати поздравителен адрес до ветераните от радиационните катастрофи, в който се казва: "Самоотвержеността на нашите граждани спаси Европа от немислими последици. Ние пазим паметта за техния героизъм като доказателство за силата на нашия народ в моменти на върховно изпитание."

В руската столица годишнината премина под знака на носталгията по научните постижения на СССР, докато държавните медии старателно избягваха темата за състоянието на окупираните в момента енергийни обекти в Украйна. 

Руските войски на Министерството на извънредните ситуации маршируват на Митинското гробище, където са погребани няколко жертви на ядрената катастрофа в Чернобил Снимка: АР/БТА

Държавните медии отразиха годишнината чрез документални филми и интервюта с ветерани-ликвидатори, като същевременно като същевременно Русия и Украйна си размениха обвинения за провокации около Чернобил и Запорожката АЕЦ.

Руските войски на Министерството на извънредните ситуации маршируват на Митинското гробище, където са погребани няколко жертви на ядрената катастрофа в Чернобил Снимка: АР/БТА

Паралелно с годишнината, Москва отправи предупреждения към Европа относно разполагането на френски стратегически бомбардировачи, което засили общото усещане за ядрено напрежение в региона.

 

 Цената в човешки животи: Спорните числа

Четиридесет години по-късно истинският мащаб на трагедията остава обект на дебати, но числата са смразяващи. Още през 2005 г. доклад на ООН оцени броя на потвърдените и очакваните жертви в трите най-засегнати страни на около 4 000 души. Тези данни обаче бяха остро оспорени от независими организации. "Грийнпийс" изчисли, че общият брой на загиналите в резултат на катастрофата достига 100 000 души.

Свещи, подредени в символ на радиационна опасност на паметник, посветен на пожарникарите и работниците, загинали след ядрената катастрофа в Чернобил през 1986 г., преди 40-годишнината от нея в Славутич Снимка: АР/БТА

Най-тежката цена платиха 600 000 ликвидатори - пожарникари, войници и доброволци, които според ООН са били изложени на критично високи дози радиация, докато са се опитвали да овладеят ада в четвърти блок.

Свещи, подредени в символ на радиационна опасност на паметник, посветен на пожарникарите и работниците, загинали след ядрената катастрофа в Чернобил през 1986 г., преди 40-годишнината от нея в Славутич Снимка: АР/БТА

Ликвидаторите: Забравените герои на един изчезнал свят

Докато политиците разменяха декларации, в Славутич - града, построен за евакуираните работници - оцелелите ликвидатори се събраха на поредното среднощно бдение в събота вечерта. За тях 40-ата годишнина е горчиво напомняне за цената на живота.

Свещи, подредени в символ на радиационна опасност на паметник, посветен на пожарникарите и работниците, загинали след ядрената катастрофа в Чернобил през 1986 г., преди 40-годишнината от нея в Славутич Снимка: АР/БТА

Днес мнозина от тези мъже, сега на възраст между 60 и 80 години, се борят не само с хроничните заболявания, причинени от радиацията, но и с недоимъка. В Украйна социалните помощи за "чернобилци" бяха сериозно редуцирани поради военното положение, а в Русия много от тях се чувстват превърнати в удобни символи на миналото, лишени от реална грижа.

Снимка: АР/БТА

"Тогава ни казваха, че сме герои. Днес сме просто статистика," споделя Олексий, бивш инженер в централата, който през 86-а е бил сред първите на покрива.

"Боли ме не от радиацията, а от това, че 40 години по-късно пак трябва да обясняваме на децата си къде са бомбоубежищата. Мислехме, че сме погребали атома, а той се оказа по-жив от нашите надежди."

Дипломатическият фронт: "Зоната не е полигон"

Международната общност използва 40-ата годишнина, за да излезе с остри декларации. Г-7 и Европейският съюз публикуваха съвместно изявление, в което призоваха за пълна демилитаризация на всички ядрени обекти в Украйна.

Генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси, който също посети Киев, беше категоричен: "Историята на Чернобил е написана с кръв и саможертва. Да допуснем днес ядрена централа да бъде превърната във военна база, е предателство към паметта на онези, които загинаха, за да спрат невидимата смърт преди 40 години." От ООН пък подчертаха, че екологичните последици от евентуална нова авария биха били необратими за глобалната продоволствена сигурност.

Папа Лъв Четиринадесети подчерта, че ядрената енергия трябва да бъде използвана единствено за мирни цели. Според Светия отец тази катастрофа е белязала съзнанието на човечеството и остава вечно предупреждение относно рисковете, присъщи на все по-мощните технологии.

"Надявам се, че на всички нива на вземане на решение, преценката и отговорността ще надделяват винаги, за да може всяко използване на ядрената енергия да бъде в услуга на живота и на мира", подчерта папата, цитиран от АНСА и Франс прес.